Като сложим жълтите жилетки, ще им заври на жълтите павета

В началото на новата година е добре политиците от всички цветове и партии да се замислят за онези, благодарение на които те са това, което са. Обикновените хора, в името на които се правят уж всички политики. На нас ни е все едно, че сме се справили блестящо с европредседателството и на сме се изложили пред  чиновниците. Щото те се изложиха пред нас и в буквален и в преносен смисъл. Пияният поцелуйко Юнкер и  брутално праволинейният Макрон  не се трогнаха от гостоприемството ни и порязаха безочливо българските превозвачи. И въобще какво му пука на обикновения българин дали се карат Гърция и Македония. И дали Македония да се нарича Северна или примерно Азиатска. Западните Балкани да си му берат гайлето за Евросъюза или да се радват, че не са под бюрократичното му иго.

Обикновеният  българин се интересува от цената на водата, на хляба, на тока, на газа, на топлото. Всичко хвърчи нагоре – данъци, застраховки. А по заплати и пенсии не само че сме последни, ами и сме го приели едва ли не като даденост и национална съдба. По Коледа пращаме есемеси като луди, та белким облекчим съдбата на някое дете и семейство в беда. Новите винетки още не влезли в сила, ама чиновниците, дето ще ни санкционират, вече са по пътищата. Път, дето минава през София, и за който искаха да ни цакат, сакън да не остане някой лев, невзет от бедния българин. Вярно е, че бедността не е порок, ама аман от такава сиромашка праведност. Омръзнаха ни думите на политическите слуги, преминали през всички партии и телевизии, дето ни уверяват, че вече живеем добре. Не живеем – мизерстваме. Лошото е, че нямаме куража и волята да сложим жълтите жилетки, та да заври на жълтите павета.
 
Румен Михайлов, София