Фашистки полицаи ме биха в ареста

Заради англо-американските бомбардировки над София и други населени места учебната 1943-1944 г. приключи след края на първия учебен срок. Тогава бях ученик в плевенската мъжка гимназия. След обявяването, че учебните занятия се прекратяват, се прибрах при родителите си в родното ми село Мечка, Плевенско. Един ден през април 1944 г. в селото ни пристигна един войник с пушка от град Никопол. Казал на кмета на селото, че е изпратен от командира на полка в град Никопол. Заради бомбардировките полкът от Никопол щял да бъде разквартируван в никополските села. Една от неговите дружини щяла да бъде изпратена в село Мечка. Вместо да се свърже по телефона с полицията в Никопол и да провери дали войникът му казва истината, кметът веднага предприел мерки да му съдействат да намери квартири. Настанили и войника в квартира. На втората вечер, откакто беше в селото, го срещнах случайно. Оказа се, че сме стари познати от Плевен. Поканих да преспи у дома и той прие. Каза, че не можел да спи в леглото и легна на пода до зиданата печка, завит с черга. Навярно е имал въшки. На сутринта си замина, без да ни каже къде отива.

Чак след това на кмета му дошло наум да се обади в полицията в Никопол за неговото идване. Оттам му съобщили, че той е дезертьор от войската и го издирват, и веднага изпратили двама полицаи в селото да го търсят. Те пък научили, че съм се срещал с него и съм го водил у дома да нощува. Арестуваха ме и ме заведоха в общината. Там полицаите ме затвориха в една стая и започнаха да ме разпитват. Старши полицаят ме шамароса за респект. Питаха откъде познавам войника, защо съм го завел вкъщи и най-вече къде е отишъл. Аз не знаех, а старши полицаят се готвеше да се заеме по-сериозно с мен, добре че в стаята влезе секретар-бирникът Дочо Христов и заяви, че съм добро момче и гарантира, че не съм извършил нищо лошо. Освободиха ме поради недоказване на вина. Не знам дали след Девети септември този войник заради комедията, която разигра с кмета на село Мечка, не се е писал активен борец против фашизма. Но добре знам какво значи да останеш насаме с фашистки полицаи в ареста. И как, без да съм виновен, изядох два-три шамара.
 
Ангел Ангелов, Габрово