Еничари на Сорос отричат турското робство

Като потомък на панагюрски род отново тази година с огромно вълнение проследих речта на панагюрския кмет Никола Белишки на тържествената заря по повод  143-тата годишнина от избухването на Априлското въстание. Думите на този човек за поредна година накараха всяко българско сърце да потрепне от гордост за смелостта не само на панагюрци. Поклон на всички, заложили живота си за свободата в това най-крупно историческо събитие. Вълнуващо беше и словото на Караянчева, председател на парламента. В изказа ѝ ясно и отчетливо прозвучаха думи и изрази като свобода, робство, последен гвоздей в ковчега на тирана.

В същото време в навечерието на честванията един втръснал на зрителите преподавател от НБУ, представящ се като социален антрополог и приближен на управляващата партия, от екрана на национална телевизия провокира българската патриотично настроена аудитория. Според господина не сме били под турско робство, а неволни поданици на султана, пък макар и втора ръка. В соросоидното си опиянение господинчото дори направи възхвала на еничарството. А Априлското въстание било възможно, защото на живеещите сравнително добре поданици било внушено, че е обратното. Всички били носили фесове, дори и националните ни герои. Дойде ми наум онази сцена от Вазовите „Чичовци“, в която подпийналите герои забравят патриотичния възторг и надяват фесовете си от робски страх при появата на заптието. В заключение мисля, че днешните еничари на Сорос не са по-малко страшни от онези  по време на робството.

Стефан Йотов, Варна