По трънливия път на демокрацията народът ни навлезе в един негативен коловоз. Душите ни се понесоха от най-мрачните зловещи облаци на нечувана омраза, злоба, ненавист, които създадоха условия някакво малцинство от обществото да извърши тотална разруха на цялата държава.
Предлагам в българския календар и следните празници, които да станат символи на прехода:
1. Ден на Завистта. Кой на кого ли не завижда? 3авистта стана ежедневен атрибут на живота на българина.
2. Ден на Омразата. Това е най-голямото завоевание на прехода. Като такова би следвало да се празнува три дни. Днес да мразиш, значи да живееш. Омразата те прави щастлив.
3. Ден на бездарника и кариериста. Всички страдаме от тях. Има ги във всички институции.
4. Ден на Корупцията. Всички власти от Десети ноември 1989 г. на думи водят борба с това зловредно явление. Но за съжаление, само на думи.
5. Ден на Разрухата. Може да се празнува и по отрасли в материалното производство. От духовната разруха на българина няма незасегната нито една клетка от организма.
6. Ден на Престъпника. Това е една нова прослойка в обществото. Но не и малобройна. Те се изявяват всеки ден, всеки час, и то безнаказано.
7. Ден на Неграмотните и невежите. Те са вече стотици хиляди и си заслужават един хубав празник.
8. Ден на Оцелелите. Стотици хиляди с триста зора едва успяват да оцелеят, но оцеляват.
Да са ни честити новите празници и празнуващите!
Петко Яков, с. Сомовит, Плевенско