Август 1963 г. Горещ летен ден. Петък е, краят на работна седмица. Хора от фабрики, заводи, учреждения отиват по родните си села. Там ги чакат техните възрастни родители за помощ в градинарската работа.
На автогара Горна Оряховица е многолюдно. Автобусът до с. Стрелец е препълнен, всеки иска да пътува. Рейсът тръгва, скърца, едва не се разпада на съставните си части. Стига до завоя на жп спирка "Честово". Пътува по правата към жп прелеза на Варненската линия. Северно от пътното платно се намира железобетонният възел. От там внезапно излиза, без да спре на стопа, самосвал ЗиЛ и с голяма сила удря пряко автобуса. От удара той се запалва, вътре е пълно с пушек. Пътниците се задушават. Някой отвън с кирка чупи стъклата. Влиза чист въздух и огънят още повече се разгаря. Паниката е голяма. Някои обгорени излизат навън, други, задушени, не могат. Едва дишат, нямат сили.
В автобуса е младият д-р Стефан Черкезов. Той е участъков лекар в района. Помага на задушените да ги изведе от автобуса. Влиза и излиза много пъти. А той е целият в пламъци, гори, не жали себе си, грижи се за пострадалите. Идват линейки, пожарни коли. Трагедията е голяма, плачевна. От обгарянията загиват хора, между тях е и д-р Стефан Черкезов. Завежда се прокурорско дело. Двамата шофьори са осъдени.
Д-р Стефан Черкезов е родом от село Виноград. Неговите близки, роднини и съселяни могат да се гордеят с него, че там е израсъл и е възпитан като човек. Доказа това със своята саможертва.
В памет на загиналия млад лекар окръжната болница във Велико Търново е наречена на неговото име. Той изпълни с чест и достойнство Хипократовата клетва.
Покланяме се пред неговия подвиг.
Илия ТИХОВ, Горна Оряховица
Все още няма коментари