БСП реши ген. Румен Радев да е кандидатът на партията за президентския вот. Той бе избран с 99 гласа „за” от 150 гласували социалисти на продължил 6 часа пленум.
Какво всъщност беше това заиграване? Под прикритието на демократичен дебат различните лобита в т.нар. социалистическа партия се опитаха да редят пасианси и да раздават картите с измъкнати от ръкава колоди карти. Затова и имаше фръцвания, недоволни и напуснали, докато на финала с бившия командир на ВВС не останаха проф. Румен Гечев с 38 гласа и Таско Ерменков, който получи 13.
Всъщност, че генералът ще е общият кандидат на левицата, беше отдавна ясно или поне след очевидната договорка между Корнелия Нинова и Георги Първанов след общата им екскурзия до Москва. Нищо че после двамата се сритаха заради болните амбиции на госпожата и развалиха калимерата.
Вместо обаче да пазят достойнството на генерала, който не е лишен от качества, номенклатурчиците от „Позитано“ 20 го привикаха на разпит и го държаха 6 часа мирно на т.нар. си пленум, като го караха да обяснява мотивацията и концепциите си за „Дондуков“ 2, все едно е неопрятен новобранец.
Е, стига гаври бе, червени боклуци, щом се гаврите със собствения си кандидат и го унижавате, как да ви вярват хората. Как да повярват на генерала и на това, че ще го оставите да действа като националноотговорен и независим патриот, обединител на нацията, а няма да му нашепвате като щурмани от земята в пилотския шлем, докато лети във въздуха. Ама какво ли се чудя. Толкова можете на „Позитано“. Това ви е рекетьорският стил.
Тодор МАНОЛОВ, Плевен