Бедността не била порок. А добродетел ли е, господа?

Великият философ и хуманист Еразъм Ротердамски, защитавайки с апостолска любов бедните и омерзените си събратя, казва на човечеството: “Бедността е най-убийствената пандемична чума, която бавно и с хронична ярост сее смърт, погубвайки милиони невинни човешки същества с безбожната си антихуманност и без никакво угризение на съвестта от властниците, не осъзнавайки с каменните си сърца, че вършат най-големия непростим грях”. 

Днес властниците и ненаситно алчните богаташи се оправдават, че е нормално да има бедни и богати, защото хората се раждат със и без дарбата да се справят с трудните проблеми на живота, да правят бизнес и пари, затова бедността е онзи естествен подбор на непригодните и пригодните за живота, който днес е подобен на адски дива и жестока джунгла, с която свирепства законът, че човек за човека е звяр. 

Затова днес в България през изминалите 26 години вилнее с нестихваща сила социалният ураган на хищническата алчност не на хора, а глутница обезбългарили се властници и горилоподобни мутри, които с кърджалийска жестокост и безродие превърнаха райската ни слънчева и богата земя в опустошена руина, без заводи и фабрики, чиито горди комини чертаеха в небето великото бъдеще и щастие на Ботева и на светеца Левски България. Днес, през XXI век, юначният народ на великите българи агонизира като най-бедния, най-нещастния, най-болния и най-бързо изчезващ в небитието и по чужди земи народ, приемащ унизителната съдба да слугува и робува на чуждоземни господари. 

И вие, които се вричате и кълнете пред Бога, че ще служите всеотдайно и вярно на своя народ, всяка година си увеличавате космическите заплати с пъти повече от минималната убийствена пенсийка на вашите скелетоподобни от бедност бащи и майки, непознаващи радостта и щастието на живота. Нима на този свят само вие имате право на щастие и благоденствие, а нас ни е изоставил като чужди сираци, като вредна и ненужна социална твар на безродната ви псевдодемокрация? Ако имате сърца в гърдите си и поне искрица неугаснала любов към нас, бащите и майките си, и чиста съвест в душите ви, снишете се ничком на колене пред иконообразния лик на Дякона Левски и му поискайте прошка за пропилените 26 години. Закълнете се пред неговия божествен образ, че ще изпълните завета му да превърнете България в свята, чиста, велика и райска Република, за каквато умряха и мечтаеха безсмъртните й гениални синове. 

Динко ДИНЕВ, Ямбол