БДЖ да си направи харакири

Все се заричам да не пътувам с БДЖ, но скоро пак ми се наложи да ползвам този превоз „за бедни“. За мизерията, мръсотията и прахоляка няма какво да говоря. После се оказа, че нито един от прозорците и в коридора, и в купетата не може да стои отворен – веднага се затваряше, а температурата беше поне 25 градуса. Щяхме да се издушим. Когато помолих кондукторката да застопори с ключ един прозорец в коридора, тя каза, че щяла да настине, понеже често ходела нагоре-надолу.

Няма такава държава, няма такова БДЖ. Клиентът за тях е господин никой. А онзи ден японци се извинили, че един влак тръгнал 25 секунди по-рано. То тогава нашите бедежейци трябва да си правят харакири всеки ден.
 
 
 Нина ЙОРДАНОВА, София