Баща ми беше ятак, но не поиска народна пенсия и облаги

След падането на режима на Живков всички се радваха и крещяха по площадите „Долу комунизмът, да живее демокрацията”. Но никой не предполагаше каква мизерия и унижения, разруха, болести и смърт ни чакаха. Да не споменаваме за безпаричието на тези, които се трудехме и изграждахме цехове, заводи, фабрики, жилища и нови пътища. Сега сме навели побелелите си глави и чакаме милост от алчните и ненаситни разбойници, които съсипаха и разпродадоха на безценица всичко, изградено с много труд и пот от трудовия ни народ. Заплатите им всяка година се увеличават с хиляди левове, а пенсиите на измъчените възрастни хора увеличават с по няколко левчета. Единствени Куба, Северна Корея и Китай успяха да съхранят своите придобивки от разграбване и унищожение. А Китай дори напредна икономически и стана трета световна сила. Скоро може да стане и първа.

Никой не може да ме убеди, че днес животът е много по-добър от този през нашето социалистическо време. За отровния въздух ли да говорим, за отровната храна, за ежедневния геноцид над народа ни... Разрухата на прехваления капиталистически свят наближава и не знам какво още ни чака занапред. Много ми се иска някой ден младите хора, които се разпръснаха по света, да се завърнат и да изправим на крака този измъчен народ чрез справедливо правораздаване. Сегашните народни мъчители и алчни печалбари да бъдат накарани да строят нови цехове, заводи, за да възстановят унищоженото от тях. Да им се отнемат всички дворци и да се използват за детски домове, детски лагери и санаториуми за болни и възрастни хора. Народът, ако се обедини, е огромна сила и за кратко време ще се
справи с шайката некадърници и сребролюбци. Да се откъснем завинаги от задокеанските ни господари и унижаващия ни ЕС и НАТО, които ни смучат като кърлежи, обирайки ни и малкото, което имаме като парични средства и свястна продукция на ниски цени, като ни пробутват своите бракувани и отровни хранителни стоки.

Нашето поколение беше мирно и трудолюбиво, възпитано и ученолюбиво. Бяхме си създали приличен и спокоен живот през тези 45 години след ужасната война. Но се промъкнаха някакви некадърници, които успяха да заблудят народа. Унищожиха и разграбиха всичко ценно. Някои читатели ще си помислят – „този е заклет бивш комунист”. Никога не съм членувал в БКП. Баща ми беше член на тази партия от 1918 г., бил е и ятак на партизанската група от Кричим, към отряд „Антонивановци”. Но не ятак за народна пенсия и комунист за народни облаги след 1944 г. Напротив. Той не е отишъл да иска такива, въпреки че е отделял от сиромашкия си залък, за да даде на партизаните. Пенсионира се с пенсия 30 лв. като земеделец, а майка ми - с 36 лв. Шестте лева ѝ се даваха като многодетна майка с шест деца, по 1 лев на дете към земеделската и пенсия.
  
Георги Караджов, с. Главиница, Пазарджишко