Ало, пощата, получавам разпечатани писма

Получих писмо от мой колега, с когото си кореспондираме от години. Какво беше моето учудване, когато пликът пристигна разпечатан, и то не заради лошо лепило. Отворен беше така, че личаха следи от насилие. Има нещо много нагло в този акт. Все едно че ми се усмихват ехидно и ми заявяват в очите: „Вие сте в ръцете ни. У нас са и ножът, и хлябът. Колкото искаме, толкова ще ви отрежем. Вие сте длъжни само да си плащате и да мълчите!”.

Има ли нещо по-унизително от това да ви доставят разпечатано писмо, в което може да са надниквали цял куп пощенски служители? Що за нахалство е това!
В малките населени места единственият признак на държавността остана пощата, но и тя абдикира най-демонстративно от своите задължения – дръзко и безотговорно, със самочувствието за своята недосегаемост.

Пощенската марка би трябвало да бъде гаранция за неприкосновеността на кореспонденцията!
Оплаках се на служителката в пощата, но тя каза, че писмото било получено в този вид. Нямам основание да се съмнявам в думите й, но е ясно, че системата издиша отнякъде...
Защо плащаме по 65 ст. за марка, всяко писмо ли трябва да бъде изпращано препоръчано и с обратна разписка? И пак да няма гаранция, че някой няма да бърника в душата ти.
 
Лилян ПАУНОВ, с. Бисер, Хасковско