316 000 са диабетиците у нас с поставена диагноза. Други 204 000 обаче имат диабет, без да знаят това. Изследване посочва, че при 40% от мъжете у нас е установена групата от рискови фактори, наречена метаболитен синдром. 62% от тези мъже на по-късен етап развиват захарен диабет. При жените такъв синдром имат едва 17%. От тези жени обаче заболяването развиват 70 на сто.
Метаболитен синдром се регистрира, когато са налице три от пет фактора, отнасящи се до затлъстяване, холестерол, кръвно налягане, кръвна захар и триглицериди. Едва 30% от случаите на диабет са развили заболяването по генетичен път, обясняват лекарите, докато при 70% от случаите е начин на живот.
Това означава много малко активно движение, много часове пред телевизор или компютър, особено ако професията е свързана със стоене пред него, неправилно хранене и други. Коварството на усложненията при диабета се състои в това, че дълго време човек нищо не го боли и не го безпокои. Затова болният не подозира за надигащата се опасност. Колкото повече време минава, толкова по-сложно се лекува заболяването. Често пациентът знае за възможно развитие на усложнения, но подсъзнателно избягва да се прегледа. Предполага, че колкото по-малко знае, толкова по-малко ще се притеснява. Затова е много важна правилната психологична настройка. Важно е да не забравяте, че лошият резултат от измерената захар в кръвта не трябва да ви разстройва.
Дори и усложненията не бива да стават повод да изпадате в отчаяние и шок. Това, което ви се случва, е само повод да се прегледате, да се консултирате и да вземете мерки. Да, диабетът може да бъде опасен, ако се отнасяте пренебрежително към него, ако не се съобразявате с него. Не е желателна и обратната реакция - да реагирате прекалено емоционално и силно да се притесните и разстроите. Колкото повече болният човек знае за своята болест, толкова по-малко ограничения ще се налага да прави във всекидневието си. И ще се сблъсква с много по-малко неприятности.
Обикновено диабетът е доживотна диагноза, но не и при Димка Дечкова, която успява да се откопчи от лапите на заболяването със стара, но забравена народна рецепта. През 1995 г. на Димка ѝ поставят диагнозата диабет. Тогава тя започва да си приготвя лековит ликьор, благодарение на който днес не вдига кръвната си захар повече от 6 единици. Целебното питие приготвя, като накисва в 1 литър ракия 120 цвята кокиче (от лечебното, а не градинското), 80 цвята от невен и прибавя към сместа 1 компотен буркан, в който преди това са престояли в ракия малки зелени орехчета с големина колкото лешници.
Те се измиват предварително и се надупчват с игла или вилица на няколко места, за да може по-лесно да се извлече от тях йодът и другите им полезни съставки. Всичко това престоява няколко месеца на слънце. След което течността се прецежда и се сварява на ликьор, като към нея се добавят още 1 л вода и 1 кг захар. Като изстине, готовото количество се разрежда допълнително с още 1 л ракия и целебната напитка вече е готова за употреба. От нея се взима сутрин на гладно по 1 ч. л. Въпреки че вследствие на нейния прием леля Димка е нормализирала нивото на кръвната си захар, тя продължава да си приготвя и да пие от вълшебното биле и до ден днешен.
Все още няма коментари