Лятото е време за плаж, нали? Нямаме търпение да дойде почивката, за да поемем по магистралите, за да се излежаваме на слънце и да плуваме в морето. Невинаги обаче е било така. В България преди началото на 20. век плажът и морските бани са почти непознати.
"Баняджии" се появяват още в средата на 19. век, но са рядкост. Едва в първите години след Освобождението, с нарастващия брой летовници, във Варна се появяват преносими плетени кабинки - т.нар. камарки, които изкарвали в началото на лятото и прибирали в края на сезона.
Първите трайни "морски бани" на варненския плаж са построени през 1890 г. В началото те били две – мъжка и женска, разделени на кабини. Били монтирани на железни релси, забити в морето. До тях се стигало по тесни мостчета. Хората се къпели в заграденото пространство между кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се. Само най-смелите излизали извън заграденото място. Постепенно популярността на баните нараства.
В началото на 90-те години на 19. век Варненското медицинско дружество издава специални наставления за къпане в морето.
1. Сезонът за къпане в морето се продължава обикновено от 15 юний до свършека на месец август.
2. Когато температурата на водата е по-ниска от 10 градуса по Реомюр (12,5 градуса по Целзий), не трябва да се влазя в морето.
3. Най-хубаво време за къпане – сутринта на гладно сърце и преди обяд.
4. Не трябва да се къпе човек в морето до изгряването и подир захождането на слънцето.
5. Къпането не трябва да се прави повече от два пъти на ден – заран и вечер.
Указания за къпане в морето отпреди век - не плувайте подир захождането на слънцето!
0 коментара
Все още няма коментари