През 1968 г. в продължение на няколко месеца столицата е държана в ужас от серия нападения над жени. Те са извършвани рано сутрин между 5,30 и 6 часа. Нападателят, наречен Жоро Павето, действа по един и същ начин – доближава жената в гръб, удря я с твърд предмет по тила, после я съблича и се гаври с нея. Без да я изнасилва.
До началото на ноември 68-ма жертвите стават седем. След нападенията шест от жените оживяват, но седмата – пенсионерка на 69 години, издъхва в болницата.
За да заловят българския Джак Изкормвача, десетки цивилни милиционери кръстосват улиците, преоблечени като жени за примамка.
На 6 ноември към 21,30 ч. 58-годишна дама, която се съблича да си ляга, забелязва мъж да наднича през прозореца на къщата й.
И не само наднича,
но и напира да влезе при нея!
Жената започва да крещи. Привлечен от виковете, зетят й подгонва любопиткото. В преследването се включва и съсед, работещ в криминалната милиция. Преследваният успява да се скрие в общежитието за глухонеми на ул. „Козлодуй” № 187. Там криминалистът го спипва под едно. Отвеждат заловения във Второ районно управление на милицията.
При разпита се оказва, че това е Милчо Кирилов Миланов, глухоням от софийското село Ракита. Работел като мебелист в „Тих труд” – фабрика за хора с увреден слух. В хода на следствието се стига до извода, че Милчо удивително прилича на профила на неизвестния нападател, направен от трима видни наши психиатри. Според тях престъпникът има психопатна перверзност, стигаща до садизъм.
Оказва се, че Милчо Миланов е средният син в обикновено селско семейство. Като бебе на шест месеца заболява от менингит, в резултат на което остава глухоням. Родителите му разбират това, чак когато той става на две години. На седем го записват в специализираното училище в София, но той няма интерес към уроците и едва завършва седми клас. Прави впечатление на околните, като човек със слаби задръжки
и повишен интерес към секса.
Безцеремонно опипва момичетата. Освен това е много ранобуден - чистачката в общежитието често заварвала леглото му празно в шест сутринта.
При обиска под дюшека му намират италианско порнографско списание, което Миланов откраднал от бригадира си.
Всичко това превръща Милчо в заподозрян № 1. Криминалстите вкарват в арестантската му килия т. нар. камерник – техен агент под прикритие, който знае езика на глухонемите. Той успява да спечели доверието на Миланов и събира информация за нападенията му.
Обаче пред следователите Милчо отрича всичко, което е казал на „камерника”. Тогава органите на следствието използват друг метод, за да изтръгнат признания. Милчо е запален левскар. На 17 ноември 1968 г. е вечното дерби с червените. Обещават му да гледа мача, ако разкрие всичко, което е правел с жените.
И Миланов, щастлив от победата на своите любимци със 7:2, се хваща на уловката – разказва за пет нападения, включително и за завършилото с фатален край. Обяснява, че нападал жени, които не са глухонеми, защото много ги ненавиждал!
Три следови кучета
разпознават негова миризма по кърпа, в която е намерено паве – предполагаемото му оръжие. Извършен е и следствен експеримент. Милчо демонстрира петте си нападения. Срещу 10 лв. за всяко изпълнение доброволка изиграва ролята на жертвите.
На 19 февруари 1969 г. Милчо Миланов е изпратен за 20 години в затвора при усилено строг режим. Но в мотивите на присъдата се казва, че „той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро е една личност, която трябва да се лекува”.
След 14 години Милчо е помилван за добро поведение и старателно изпълнение на длъжността „бригадир” в дърводелския цех на затвора.
От тогава живее в родното си село Ракита, община Сливница, област Софийска.
А и днес неговите съселяни продължават да не вярват, че той е бил небезизвестният Жоро Павето от 1968 година...
Все още няма коментари