Христо Папазов, по прякор Графа, е най-възрастният рокер в областта, който вече 57 години кара мотоциклет. Дебелчанинът е известен сред своите съграждани с неостаряващото си чувство за хумор и младия си дух, пише в. "Над 55". Всеки ден 90-годишният мъж пали любимия си мотор и с него ходи до най-близкия хранителен магазин, обикаля из града и казва, че не би продал звяра за нищо на света.
Животът на дядо Христо е изпълнен с редица тежки моменти, но нищо не е успяло да пречупи волята и вярата му в Бог.
90-годишният мъж казва за себе си, че всички в Дебелец го познават и му се радват, когато премине покрай тях, яхнал своя мотор Mz Trofi 125, произведен през 1958 г. Мотоциклетът е с мощност 15 конски сили и с двутактов бензинов двигател. „По онова време беше на мода да караш такъв мотор, а пари за кола нямах. Струваше 580 лева, а аз тогава вземах заплата 130 лева”, разказва Христо. И така до днес дебелчанинът го кара и споделя, че се вози на него дори в дъждовно време.
„Много съм доволен от мотора, ходя да пазарувам с него и да си върша работата, когато имам”, подчертава дебелчанинът. Преди време съседите му направили
шеговит подарък – регистрационен номер, на който пишело „Графчето ДЦ”,
а дядо Христо го приел с усмивка и го окачил на мотоциклета си. Скоро след това обаче го извикали в полицията да даде обяснение за фалшивата табела, но за щастие, се отървал без глоба.
Възрастният мъж разказа откъде идва нетрадиционният му прякор. „Като бях ученик в гимназията „Св. св. Кирил и Методий”, имахме униформа и веднъж си бях облякъл бяла риза и един приятел каза: „Какво си се докарал като някой граф?” и оттогава всички така ми викат. Даже в казармата като влязох, и в завода, където работех, всички така ме знаят”.
Въпреки че е запазил чувството си за хумор, като млад дядо Христо
преживял изпитание, което казва, че никога няма да забрави
„Исках да уча електроинженерство, обаче от Отечествения фронт ми издадоха бележка за неблагонадеждност и ме засилиха в урановата мина в Оряхово. Там копаехме по 5 кубика на ден. В галериите съм виждал страшни неща, имаше хора, които умираха пред очите ми”, разказва той. Там Графа изкарал 8 месеца, после го преместили и станал шофьор на камион.
Отказът да учи електроинженерство и това, че станал жертва на комунизма, обаче не му попречили сам да се образова в тази сфера. Скоро след това изпитание започнал работа с пътностроителни машини, години по-късно станал стругар седми разряд в завод „Червена звезда”, а успоредно с това бил и кинооператор в читалище „Съгласие”. Спомените на дебелчанина са свързани с колоритния му образ при смяната на лентите, когато в целия салон изкънтявало: „Пускай филма, Графе!“.
Междувременно дядо Христо се грижи за часовниковия механизъм и камбанарията на църквата „Св. Богородица” в Дебелец и бие камбаната по празници. „Всички различават неговото биене от това на леля Минка, другата клисарка. Той я бие като песен”, казва дъщеря му Юлия Папазова. Тя споделя, че баща й е единственият човек в рода, който е достигнал 90-годишна възраст. „Неговите родители се споминали на 58 години”, уточнява тя. Дядо Христо взема думата и допълва, че вярата му в Бог го крепи и му дава сили. „Имам операция на гърлото и лекарят, който ме оперира, ми даваше максимум 5 години живот. Минаха 10 години оттогава, а аз продължавам да ходя на църква, за да благодаря на Бога”, споделя Графа.
Все още няма коментари