Ако византиец рече да те потупа приятелски по рамото, обърни се, че може и кинжал да държи. Такива, останали в народната памет, поговорки - с лопата да ги ринеш. Има ги и в гръцкия фолклор, но с обратен знак. Там българите все сме варвари, детеядци и кръволоци.
Ниските балкански страсти пак избухнаха покрай скандалната визита на Вселенския патриарх Вартоломей. Сигурно тоя грък е голяма гад, че ни поиска „История славянобългарска“ и реликви от изконни български територии, донесени по време на войни и преселения. А как само нагруби патриарха ни...
Хубаво е покрай фиксацията в ритането по кокалчетата между Неофит и Вартоломей и словесните им битки ала джедаите от „Междузвездни войни“ някой да отвори Библията. Защото там пише, че всяка власт е от Бога и дори най-лошата ще те научи на нещо. Нашият първи урок трябва да бъде, че по върховете на православието все още не ни бръснат за рилска джанка, щом си позволяват подобен щурм по мирно време.
От втория обаче боли – защо се сърдим на Вселенския патриарх, след като родната Църква и в очите на българина не стои много по-високо. У нас се множат секти, култове и протестантски мисионери, които в конкуренция с ислямските утешават гладните и безпътните в тия смутни времена. А да сте виждали поп в циганско гето да проповядва – няма и да видите, поне до Второ пришествие. Е, заслужихме си византийските тояги, че даже са ни малко.
Все още няма коментари