Как една компютърна игра може да помогне точно на затормозените от твърде много седене на компютрите деца? Невероятно, но факт! Тинейджър, който лети в облаците, не слуша учителката и изобщо „не чува“ родителите си, може след няколко сеанса в кабинета на невротерапевтката Агниешка Дейнович да си събере ума и да залегне над уроците.
Да се почувства много по-състредоточен и способен да се фокусира. Как е възможно това? Като борави сам с променливата електроенцефалограма на мозъка си, превърната в забавна поредица от движещи се картинки. Терапевтката закрепва няколко електрода в косата на пациента, докато той седи разположен в удобно кресло. Пред него е екранът на комютър, на който върви анимация. Всичко е както у дома. Само... стоп! Къде е мишката? Няма мишка. Само електродите са кабелът, свързан с компютъра, а мишката е мозъкът на младежа. Мозъчните вълни, които в нормално ЕЕГ-изследване се виждат като променящи се синосуиди, тук са превърнати в различни изображения, които трябва да движиш с мозък, за да получиш точки.
Как става това? Никой не може да го обясни, докато не седне пред този компютър, но е факт, че постепенно мозъкът се научава да работи по-добре, да ускорява или забавя сам работата си, така че да функционира по най-добрия възможен начин. И пренася това състояние и в живота.
Агниешка Дейнович – Величков е невротерапевт. Родена е в Полша, от 10 години живее в България.
- Госпожо Дейнович, какво представлява ЕЕГ биофийдбек?
- Биофийдбек ни дава възможност да видим как точно работи нашият мозък и да разберем причината за нашите психически състояния. Мозъкът и умът ни са две отделни вселени. Това, което се случва в мозъка, е чист биоелектрически сигнал, а това как се чувстваме, зависи от начина по който този сигнал се интерпретира от ума. И ако нямаме връзка между тези две структури, ние можем да правим куп грешки при анализиране на ситуацията, в която се намираме. Биофийдбек ни дава възможност да осъзнаем какво се случва в мозъка и да влезем в пряка комуникация със себе си. С една диагностика с ЕЕГ-биофийдбек можем да видим дали мозъкът има тенденция да е малко по-бавен или ускорен и да започнем да го регулираме.
- Имате пациенти от всякакви възрасти и с различни оплаквания, но все повече нараства групата на младежите. Защо?
- Да, все повече родители се обръщат към мен, разтревожени от това, че децата им имат проблеми в училище заради дефицит на вниманието. И не говорим за малки деца, защото до 12-14-годишна възраст мозъкът преминава през период на изграждане на връзките, и дори дотогава на детето да му е трудно да се концентрира, това не е толкова смущаващо. Когато обаче наблюдаваме у децата липсва на внимание в тинейджърска възраст, това може да ни насочи към необходимостта от ЕЕГ-биофийдбек. Когато такъв младеж бъде диагностициран, се вижда, че мозъкът му е по-бавен и не може да разбере всички инструкции, които му се дават. Той се изключва сякаш е в полутранс. Такива деца две думи чуват, три думи „не чуват“, просто това, което им се говори не достига до съзнанието им.
- Каква е най-честата причина за това?
- На тези мозъци им е трудно да се ускорят и да работят в нормална честота заради огромното влияние на телевизията, компютърните игри - видео информацията, която ги заобикаля. Този виртуален свят е готов и не изисква никакво усилие от тяхна страна. А причината за развитието на мозъка, за появата му като орган, е нуждата от движение, необходимостта да можеш да си поставиш цели, да планираш и да се предвижваш в пространството, за да ги постигнеш. А виртуалният свят от социални мрежи, видео, игри, филми отнема исконната нужда от движение на човека. Той е превърнат в наблюдател, защото всичко около него се движи. И мозъкът става по-бавен. Това е глобален проблем, с който човечеството ще се сблъсква все по-често. В момента забавените вълни в мозъците на децата са масово явление.
- Дали ако родителите изключат тотално телевизията и компютрите, ще е за добро?
- Не може така генерално да се действа, защото тези деца след 10 години ще станат технологични инвалиди. Как ще функционират в една високо технологична среда, ако нямат адекватните умения. Така че ограничаването и редуването на компютърните занимания с физическа активност е по-доброто решение.
- А всъщност и ЕЕГ-биофийдбек е привлекателен и интересен за тинейджърите с това, че работи под форма, подобна на компютърна игра.
- Той е един сложен метод, който работи на базата на прости принципи – на учене на мозъка, на създаване на пластичност и на задействане на основен инструментален рефлекс. Дава възможност на едно дете или възрастен, да види своя мозък под формата на платформа, в която има три променливи. Изглежда като игра, която управляваш само с мисъл.
- Какво по-контретни представлява тази платформа?
- Електродите, които са закачени върху скалпа, измерват активността на мозъка, и я показват например под формата на движеща се кола. Ако мозъкът започне да се забавя, колата минава в лявото платно, ако работи оптимално – автомобилът отново се връща в дясно, където трябва да бъде. Другият компонент, който се вижда на екра е това колко сме съсредоточени. Ако пациентът успява да фокусира вниманието си, колата се движи с нормална скорост, ако малко се разсее – колата за забавя и спира. Третият показател е напрежението – ако сме спокойни и успяваме да се зъдържим в това състояние, виждаме около пътя красив планински пейзаж, ако нещо ни смути, пада мъгла и нищо не се вижда наоколо. Когато се успокоим – мъглата отново се вдига. Всичко това се сменя много динамично в един непрекъснат опит да постигнем добри показатели. И когато мозъкът на пациента работи както трябва, се трупат точки като награда, това помага на мозъка да бъде стимулиран и да поддържа тези нива на работа.
- Нужно ли е волево усилие?
- Не, всичко става естествено и забавно. Задачата на едно дете с дефицит на внимание е в рамките на две-три минути да се опита да накара мозъка да прави това, което трябва, за да получи повече точки, а всъщност се учи да се не да губи фокус. И след като успее да контролира такава платформа по време на поредица от тренинги, да кажем около 10, детето вече има новосъздадени синаптични връзки в мозъчната структура. Когато вижда какво се случва с платформата, мозъкът отговаря с неврофизиология. Започват да се създават трайни нови връзки, които човекът ще използва в живота си оттук нататък не съзнателно, а на базата на условен рефлекс.
- Вие сте първата, която внася метода в България, как започна всичко?
- В България съм от 2005-а година, а през 2007-а представих за пръв път ЕЕГ-биофийдбек и оттогава практикувам с пълен график. Разбрах за метода в родината ми – Полша, бях изключително заинтригувана от възможностите му да помага на хората и реших, че няма как да се занимавам с нещо друго оттук нататък. Привлече ме това, че става дума за научен метод, който дава възможност без странични ефекит да се повлия на мозъка на човека, а оттам и на всички процеси в нашето тяло. Обучавах се в Полша и в Германия и оттогава сама обучавам специалисти в България и на Балканите. Имам около 500 обучени терапевти - най-вече хора, които имат нужда от метода в работата си – психолози, психиатри, невролози, логопеди. Те добавят към специалността си ЕЕГ-биофийдбек и подхождат с огромна отговорност към това, което правят, и виждат резултатите всеки ден в работата си.
- А как биофийдбек може да помогне на хорта от третата възраст?
- Би било добре и в България да се създадат дневни центрове за работа с възрастни хора, каквито вече има за деца с физически и умствени проблеми. Тези, така наречени „мемори центрове“ - за поддъражане на хората от третата възраст – има в Западна Европа и в САЩ. В тях се прави ЕЕГ- биофийдбек, а също и сърдечен. Това помага на възрастния човек да се научи естествено да влияе на мозъка и на кръвното си налягане.
- Има ли деца с аутизъм и със синдром на Даун, които също подобряват състоянието си с вашия метод?
- Имам колеги, които работят в ресурсни центрове за деца с аутизъм. Специалисти от Силистра споделиха, ча ЕЕГ-биофийдбек е един инструмент, който много им е липсвал до момента. Откакто го имат, те могат реално да подпомогнат тези пациенти и да видят обектовно как те се променят. Защото при дете, което има проблем с общуването, не говори, често терапевтите нямат никакви индикации за настъпващите промени в мозъка му. Те казват, че след една година работа с биофийдбек в комбинация с други терапии, дете с аутизъм е могло да се интегрира в нормален клас в училище. Даун е генетично заболяване и нещата стоят по друг начин, но все повече се говори за епигенетика – за това, че всяка една информация, дори тази, закодирана в клетките, да може да се промени.
Все още няма коментари