The Washington Post съобщава, че Обама предложил гей за военен министър. “Номинацията на Ерик Фенинг е огромна стъпка напред за Пентагона, който само допреди броени години не позволяваше хомосексуалисти да служат в армията”, пише вестникът.
До края на миналия век US армията беше затворена за хомосексуалистите. После постепенно се премина към затваряне на очите пред многобройните пробиви в системата. Възприе се доктрината Don’t Ask, Don’t Tell (Не питай, не казвай!). И след влизането на Обама в Белия дом хомосексуалистите получиха право да стават военни. “Ню Йорк Таймс” писа, че хомосексуалистите в САЩ, които са около 5% от населението, решили избора на Обама. 76% от гласувалите хомосексуалисти били за него. И това се оказало решаващо. Защото хетеросексуалните били разделени поравно. 5% са 15 милиона, две Българии педерасти. Представяте ли си?! Обама явно е
поел някакви
ангажименти
и си ги изпълнява
Той беше първият американски президент, който се обяви явно в подкрепа на хомосексуалните бракове.
Не сме единодушен. Дали армията ще изпълнява ролята си на страж на демокрацията, ако в нея навлязат масово хомосексуалисти? В “Сговор на глупци” Джон Кенеди Тул пише, че, ако гейовете вземат властта, няма да има войни и всички важни проблеми на човечеството ще се решават в мъжката тоалетна. Така да, но иначе не. Какво би направил един войник гей, ако срещу него се изправи един млад, красив, силен враг? Само пишката не прави мъжа войник. Извинете, исках да кажа - пушката. Макар че и това, което казах, е вярно. През 2005 г. списание “Ню Сайънтист” съобщи, че Пентагонът разработвал “сексбомба”, с която да превръща противниковите войници в гейове. Пускат една такава, и войската хвърля пушките и сваля гащите – прави любов, не война. Военните отричаха, било само идея, изобщо не се било работило по нея. Нищо, сега ще има възможност да се поработи…
Още през 2005 г., когато оня филм за каубои гейове, “Планината Броубек”, получи най-много номинации за “Оскар”, се разбра, че работите отиват нататък. Американският начин на живот се измисля в Холивуд. Казвал съм ви многократно как Холивуд подготви съзнанията за черен президент. Направиха маса филми, в които черен се разхожда из Белия дом - «24 часа», «Държавен глава»... да не ги изреждаме. И така чрез филми и друга агитация първо се пребориха със сегрегацията (е, не съвсем), после направиха квартерона Пауъл държавен секретар, минаха през цял негър като Кондолиза и някак естествено стигнаха до Обама. Ако през миналия век “бял” и “хетеросексуален” бяха conditio sine qua non за един американски президент, това вече не е така. Да е задължително бял, вече не е задължително, скоро ще отпадне и хетеросексуален. На някои места в Европа вече отпадна. Исландия например имаше лесбийка за премиер - Йохана Сигурдардотир. Йохана оглави островната държава, узакони еднополовите бракове и се ожени/омъжи за приятелката си - писателката Йонина Леосдотир.
Тия работи още класиците на марксизма са ги предрекли. В едно писмо до Енгелс, което Велко Вълканов изрови, когато Станишев оглави БСП, Маркс предупреждава: “Книгата “Педераст”, която ми изпрати, е връх на куриоза. Това са във висша степен противоестествени разкрития. Педерастите започват да броят редиците си и смятат, че са сила в държавата. И тъй като във всички стари и дори нови партии… те си имат такива видни хора, победата им е неизбежна. Щастие е, че ние лично сме твърде стари, за да се страхуваме, че при победа на тази партия ще ни заставят да плащаме с тялото си данък на победителите”.
Прибързано ги отрекохме тия мислители. Всъщност отрекоха ги тия, дето никога не са ги чели. Ако не беше оня тъпак Ленин, може би друга щеше да е съдбата на социализъма. Социализъма простите хора го преебаха. Всъщност това за всяка власт се отнася…
Както и да е. Отплеснах се.
Уж съм демократ, но като направих рекапитулация на демократичните ценности в себе си, не съм от най-прогресивните демократи. Някои работи не ги разбирам напълно. Широката подкрепа, която получава хомосексуализмът, ми намирисва на малтусианство. В “Есе за законите на населението” поп Малтус пише, че ако не се ограничи, човечеството върви към катастрофа, защото хората се увеличават в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването им - в аритметична. Това, което държи населението под контрол, са нещастията (войни, епидемии, глад), морални ограничения и поквара (към които той включва убийствата, абортите и хомосексуалността).
Сега, като ни напънаха бежанците, изведнъж се сетихме, че сме християни.
Християни сме,
ама не чак дотам…
В Библията пише, че хомосексуализмът е “грях, който води към вечна погибел, ако не бъде изповядан и изкоренен”. В “Левит”, в Битие, Второзаконие, Писмата до коритяните и римляните, Тимотей и на още много места в Св. писание “мъжеложството” е заклеймено. Но дали за да не губи електорат или по други съображения, католическата църква все по-често ги прескача.
Пљ лани папа Франциск призна, че във Ватикана има гей лоби. “Трябва да видим какво може да се направи”. Какво ли може… Може само да се молим да не стане задължително. В смисъл, да не е по наше време де… Пък лани в един доклад на Ватикана се изтъкваше: “Хомосексуалистите имат таланти и достойнства, които могат да предложат на християнското общество. Готови ли сме да приемем тези хора и да им гарантираме място в нашето общество?”. Уточняваше се, че това не означавало, че одобряват еднополовите връзки, но призовават за повече състрадание към тях, да им се предложи “братско пространство”.
Помнете ми думата, до края на десетилетието еднополовите бракове сред католиците ще се сключват със свещеник.
БПЦ изглежда дава отпор. Казвам “изглежда”, щото в челните редици на борците седи дедо Николай, който не изглежда… Както и да е, това може да са и клюки само. Но се сещам какво коментира “Шпигел” за това, дето Путин толкова обича да се снима гол: “Обикновено снимки с подобна преливаща мъжественост се снимат за плакати, които хомосексуалистите окачват на стените си. Това, че твърди, че е против хомосексуализма, не значи нищо. Напротив. Хомофобията често се оказва дълбоко вкоренен страх от собствените дълбоко потискани влечения. Това е азбучна истина в психологията…”.
Накъде върви светът? По-точно докъде смята да стигне? Все пак хомосексуализмът още е в рамките на конвенционалната неморалност, ако мога така да се изразя. Има и по-страшно. АФП съобщи, че Холандия, която първа узакони гей браковете през 2001 г., е напът да узакони и т.нар. розови семейства. Това са семейства, в които децата имат повече от двама родители. В момента в Ниската земя над 20000 деца се отглеждали в такива семейства. Пак там се създаде партия на педофилите. И съдът в Хага се произнесе, че е законна, доколкото “правото на учредяване на политическа партия е едно от основните права на демокрацията”.
Да, бъдещето не е това, което беше. Бъдещето, в една по-черна перспектива, малко прилича на казаното от Аполинер в “11 000 камшика” за Содом като “цивизаторски символ…”.
Леви, зелени и либерали от Северна Европа, като шведската социалдемократка Моника Грийн, датчанката Перниле Скипер от Социалистическата партия и т.н., поискаха узаконяване на сексуалните връзки между деца и родители, внуци и баби... Нещо повече, поискаха да се въведе понятието “инцестофобия” и всички “инцестофоби” да бъдат наказвани по съдебен път.
Така че пред лицето на това бъдеще ще се наложи
да приемем
конвенционалната
неморалност
“Прогресът” е прегазил всеки, който се е изпречил на пътя му. Педерастите съществуват. Според д-р Тотко Найденов те са между 3 и 6% от българите. Нормално е да са толкова и в политиката. И те са. Обаче у нас обществото традиционно заклеймява тази ориентация. Отец Евгений от Сливен искаше да ги пребиваме с камъни, Боян Расате предлагаше да се подлагат на химическа кастрация, Сидерови искаха затвор за парадистите… Според изследване, цитирано от Кристиан Вигенин, 38% от българите не приемат хомосексуалистите. И те предпочитат да се крият. Което пък създава предпоставки да бъдат изнудвани.
Пљ лани Миро Найденов се изпусна, че имало аудиозапис, лично той го бил слушал, как български политик прави секс с друг мъж. (Тогава за записите отговаряше Цветанов.) Представяте ли си?! Правили са записи и после са ги пускали да си ги слушат за забавление. Перверзници! “Възможно е, каза Миро, да има компромати на хомосексуална основа, за да може определени политици да бъдат държани в зависимост…” Не само възможно, но и реално.
Решението е просто, на Запад го наричат coming out – разкриваш истинската си сексуалност и те оставят на мира. Като Клаус Воверайт: “Аз съм гей и това е прекрасно!”. И спечели втори мандат. Като кмета на Париж Бернар Деланое. Като Гидо Вестервеле, външния министър на Германия, който каза: “Признанието ми помогна да стана по-популярен. Много хора оценяват честността”.
Време е хомосексуалистите да проявят мъжество и да се покажат. Сигурно няма да е лесно, но няма друг начин. Криенето по кьошетата е тяхното лично признание, че се срамуват от своята сексуалност. Виктор Лилов, единственият български политик, който не крие, че е гей, казва: “Не смятам, че какъв си в сексуален смисъл, е определящо за твоето публично поведение, но то става определящо, когато се крие. Познавам доста български политици, които са жертва на тази тайна”.
В западните общества хомосексуализмът не е порок, но не е и предимство. Както каза някой, Елтън Джон е велик не защото е педераст. И от друга страна, някои напусто са хетеросексуални, много такива има…
Все още няма коментари