Бунт и самоубийства на индианци разтърси Канада

От няколко седмици коренното население на Канада - индианците, стана повод за спешни съвещания на правителството и парламента в Отава. Причина за това е истинската епидемия от самоубийства в няколко резервата на страната, посочва "Сега" в обзор по темата. Вождът на населяващата провинция Онтарио индианска общност атавапискат брус Шишеш потвърди пред редица медии тази печална тенденция.  "Молим ви за помощ, почти всяка нощ има нови опити на различни хора да си посегнат на живота", призова той. В средата на април пет деца са направили опит за самоубийство. За момента не е ясно на каква възраст са те. Атавапискат наброяват около 2000 души. Племенният съвет на тази общност обяви седмица преди това извънредно положение, след като други 11 души опитаха да отнемат живота си само за един уикенд, а през март опити за самоубийство направиха 28 души и повече от 100 опита има през периода от миналия септември, като поне няколко души са починали. Най-младият човек, който е опитал да отнеме живота си, е на 11 години, а най-възрастният е на 71 години. 

Местните власти и федералното правителство изпратиха допълнително социални работници и психиатри в отговор на обявеното извънредно положение. По-късно и канадският парламент се събра на извънредно заседание, на което депутатите обсъдиха ситуацията със зачестилите опити за самоубийство. Те обаче засега не предложиха някаква кардинална промяна в резерватите. Канадският премиер Джъстин Трюдо нарече новината за опитите за самоубийства "сърцераздирателна" в "Туитър". Той обеща да вземе драстични мерки, за да се подобри положението на коренното население на страната. Местният депутат Чарли Ангъс пък заяви: "Това е системна криза, засягаща общностите. Досега не е имало сериозен отговор от което и да е ниво на правителството". "Ние ще продължим да работим за подобряване на жизнените условия на коренното население", посочи в своя отговор премиерът Трюдо.

Преди тези заявления Стафани Хукимау трескаво издирваше своята 13-годишна дъщеря Шеридан из улиците на резервата. Малко по-късно Стефани е покосена от страшната новина, че детето й е мъртво, именно след като решила да сложи край на живота си. "Аз бях шокирана. Дъщеря ми никога не показваше признаци на депресия и че иска да се самоубие", казва с разтреперен глас майката, цитирана от в. "Гардиън". Истината обаче е, че момичето е страдало вътредушевно. Тя е била дразнена постоянно в училище, защото имала наднормено тегло и здравословни проблеми, между които артрит и астма. 

Освен това е мечтаела семейството й да има отделен собствен дом, тъй като поради липса на финанси семейството е живеело заедно с други 15 души в три стаи. Всичко започва през миналия септември, когато петима тийнейджъри в резервата решават да направят групово самоубийство и вземат свръхдоза наркотици. Младите хора били спешно евакуирани от резервата към болница извън него. Малко по-късно едното момиче, братовчедка на Шеридан, починало и това предизвикало верижна реакция, набираща все по-застрашителни размери, а вече е част и от световните новини. 

Тези трагедии са част от тежкото ежедневие на повечето коренни жители, които живеят в Северно Онтарио. През 2011 г. големият недостиг на жилища принуди много семейства 

да заживеят в палатки и каравани без отопление, 

повечето от които нямат течаща вода и електричество. Става дума за регион, където зимните температури падат до минус 40 градуса. Две години по-късно се стига до наводнения в региона заради лошата местна инфраструктура. Сегашната криза извади на бял свят често игнорираното състояние на местните жители в Канада. В държавата живеят 1.4 милиона индианци, които са около 4% от цялото население. 

При тях нивото на бедност е по-високо, а продължителността на живота е по-ниска от средните нива за страната. Според официални данни смъртността сред младите индианци е много по-висока, отколкото в другите части на страната, като много от тях не навършват и 44 години. Нивото на самоубийствата сред младите мъже е 10 пъти по-висока в сравнение с другите етнически групи. При младите индианки тази цифра вече стига стряскащите 21 пъти. Според вожда Шишеш в атавапискат това се дължи не само на проблема с недостига на жилища, но също така на отчаянието, злоупотребата с наркотици и липсата на центрове, които да предложат на младите да се занимават с нещо. 

Друг голям проблем е наследството от една омразна образователна реформа от миналото, при която над 150 000 индиански деца бяха насилствено взети от родителите им и настанени в специални училища интернати в опит да бъдат асимилирани от канадското общество. "Не може да се провежда културен геноцид в продължение на 140 години, който засегна най-малко седем поколения (последното от тези ужасни училища затвори врати едва през 1996 г.), и да не се очаква подобна ужасна реакция", категоричен е канадският автор Джоузеф Бойдън, който има редица книги за този мрачен период от историята на Канада. 

"Случващото се в атавапискат е брутален пример за това", каза той. Целта на тези училища е била "да се убие в зародиш индианското в едно дете", както наскоро констатира специална комисия. Тя разкри, че хиляди деца са умрели в тези интернати, защото не са били хранени правилно и са починали от различни болести като дребна шарка, морбили и туберкулоза. Стотици от тях са погребани набързо в общи гробове на необозначени места, без да се споменат техните имена и възраст. И тази тема все още остава табу в канадското общество.

Именно това тежко наследство заедно с ужасните битови условия в повечето индиански резервати са 

благодатна почва за депресия и опасни мисли 

за "по-лесно измъкване" от тази ситуация. Така друго племе в западната провинция Манитоба - пимичикамак крий, също обяви през март извънредно положение и помоли за помощ федералното правителство. Това стана след шест самоубийства в рамките само на два месеца и 140 опита за самоубийство две седмици преди това. Поне в 100 резервата в Канада жителите живеят в условията на Третия свят, както ги описват самите им вождове. Там няма достатъчно жилища, като понякога десет души делят една спалня. Липсва електричество и годна за ползване течаща вода. В страна, която разполага с 20% от водните запаси на планетата, около 90 племена трябва да варят водата, с която разполагат, за да се избегнат опасни болести. 

Сегашната криза със самоубийствата сред индианците провокира обществен дебат в канадското общество, като бившият премиер Жан Кретиен дори предложи някои племена да се преместят в по-удобните градски райони на страната. Това обаче бе посрещнато на нож от редица експерти и медии. "Това е абсурдна идея, в светлината на най-добрите колониални практики. Хората в Атавапискат гледат от години как ресурсите на тяхната земя биват отнемани от корпорациите, а те продължават да живеят в мизерия", смята Джоузеф Бойдън. Други припомнят как през миналия век държавници от Южна Африка идвали в Канада, за да видят как властите се справят с индианците и после използвали този опит при създаването на ужасната си расова система за разделение - апартейда.

Докато канадските власти изпращат допълнително служители и психиатри към резервата и обещават дългосрочни финансови фондове, местният вожд Брус Шишеш не се сдържа и се чуди какво ще стане, когато медийният интерес към тази тема умре и властите трябва да се справят с някоя друга криза. "Какво ще стане след примерно 30 дни?", пита се той. Отговорът на този въпрос го тревожи, тъй като общността му няма да издържи още дълго, ако има нови опити за самоубийства. "Нашето бъдеще умира и не искам да го изгубя напълно", казва натъжен мъжът.