На 80-годишна възраст на 10 май ни напусна легендата на българското кино и театър Иван Налбантов. Смъртта му е настъпила след кратко боледуване. От няколко години насам бе известно, че и той, като обичания си колега и приятел Стефан Данаилов, се бореше с коварния паркинсон.
Големият артист не можа да преодолее загубата на своята съпруга Мария, която почина преди няколко години. „Още не мога да се съвзема. Това за мен беше най-големият удар. Не беше справедливо. По-възрастен съм, трябваше пръв да си замина. Имам дъщеря и внучка, но те живеят в Пловдив и е друго“, споделя в свое интервю от 2019 г. Налбантов.
Цялата артгилдия потъна в скръб от загубата му. „Сбогом, приятелю! Толкова спектакли, толкова години, толкова прекрасни моменти, споделени с теб... Ще ми липсваш... До следващата ни среща там, в отвъдното!“, написа неговата колежка Емилия Радева във фейсбук профила си. През последните години Налбантов и Радева си партнираха в хитовия спектакъл на Недялко Йорданов „Каквото, такова“, който се играе с голям успех в Камерната зала на Народния театър.
„Наричах го ПРОФЕСОРЕ! Преподаваше ми по сценична реч. Тези изпити благодарение на него бяха равни с актьорските. А колко сме се смели, колко вълнуващи неща сме правили – от Уолт Уитмънт, Кузма Прудков, Махабхарата, Труман Капоти и Висоцки. О, нашият Висоцки бе уникален. Конете, бързащите коне. Никога няма да ги забравя! Безкрайно те обичам, приятелю! Сбогом!“, сподели Нона Йотова.
Освен голям актьор Иван Налбантов бе и обичан театрален педагог. Той бе и доцент по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, като е преподавал в екипа на Стефан Данаилов. Той е роден на 5 август 1940 г. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Професионалната му кариера в театъра започва в Държавния театър в Сливен. От 1967 г. е актьор в театър „Българска армия“, където играе повече от 50 години. Има над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Най-дълго играната пиеса с негово участие е „Криминална песен“ на Иван Радоев – играна е над 250 пъти в продължение на 15 години. Има десетки участия в телевизионния театър. Работил е с едни от най-добрите български режисьори – Кръстьо Мирски, Леон Даниел, Иван Добчев, Крикор Азарян, Пламен Марков.
Студент в курса на прочутия проф. Кръстьо Мирски, а по-късно сам преподавател, Иван Налбантов държи да научи студентите си най-напред на дисциплина. Да закъснееш за представление, имаш оправдание само ако не си жив, казваше известният актьор. За него магията на актьорското майсторство е във вярата, че се променяш, в обличането на костюма. Сред любимите му роли са Найден в „Майстори“ на Рачо Стоянов, Шарл VII в „Света Йоана“ на Бърнард Шоу, Лопахин във „Вишнева градина“ на Чехов.
Емблематични остават превъплъщенията му във филмите „Мъже в командировка“, „На всеки километър“, „Зарево над Драва“, „Записки по българските въстания“, „Умирай само в краен случай“, „Приключенията на Авакум Захов“, „Източни пиеси“, сериалите „Дървото на живота“, „Денят на бащата“ и др.
Иван Налбантов пишеше и поезия, а първата му стихосбирка се наричаше „Антракт“.
През 2019 г. той стана носител на наградата „Аскеер“ за цялостен принос. Бил е удостоен с почетното звание „Заслужил артист“. Лауреат е на много български и чуждестранни отличия.
„Животът е кратък, а изкуството е вечно. И колкото пъти можеш да се докоснеш до него, печелиш. Печелиш, защото отиваш в друг свят. Той е измислен, но е много истински“, казваше актьорът. И още: „В театъра трябва да се влиза като в храм. Трябва да се сваля шапката, трябва да е тихо и трябва да е свято място, на което е минал съзнателният ти живот. Нещо религиозно и мистично витае в театъра и аз съм подвластен на това усещане“.
