Искра Радева на 65: Животът е пиеса - щастливите мигове се редуват със скръб

Искам искрите на нашето изкуство да стигат до всички сезони на възрастта. Да получат зрителите колкото се може повече положителни емоции, да си излязат с повече усмивки, с повече лекота в сърцата. Допадат ми пиесите, които разнищват нещата от живота, които наистина ни се случват. Той върви шарен, с много щастие, после скръб, после пак щастливи мигове... Така е и в нашите пиеси. 

Началото -
 
Беше излязла една наредба, според която отличниците по актьорско майсторство и художествено слово остават в софийски театър. Така се озовах в Младежкия. Бях в трупата 24 години, припомня актрисата.

Трупата се славеше като най-добра в столицата. Там изиграх прекрасни роли - Мария от "Хубавата Мария" на Дончо Цончев - първата ми голяма роля, за която получих и наградата за дебют, Джулия от "Двамата веронци"... Много са, да не ги изреждам. След време дойдоха тежки моменти за театъра. Когато го събориха, се преместихме в Студентския дом. Публиката престана да идва там, занизаха се години на застой. Тогава си казах, че тъпча на едно място и че искам сама да определям съдбата си на актриса. Така дойде идеята за "Искри и сезони". Театърът е вече на години, а аз съм свободна и независима - най-хубавото нещо.

Окуражи ме съпругът ми - без неговата подкрепа нямаше да се реша. Дори в началото се смеех над идеята, както и колегите ми. Те смятаха, че времето не е подходящо. 

Аз съм зодия Овен и реших, че каквото и да става, този театър ще го има 

Не съжалявам - това са безкрайно щастливи години в живота ми. Сама избирам пиесите, режисьорите, актьорите.

Ужасно мъчна се оказа професията мениджър. Трябваше ми време, за да я усвоя. Това, че успях да го сторя, направи "Искри и сезони" жив и до днес. Важно е първо да спечелиш доверието на публиката, после - да има с какво да я привлечеш, така че тя да чака с нетърпение всяко следващо твое творение. Ето в това отношение успяхме. В цялата страна имаме свои постоянни почитатели, навсякъде залите са пълни и не мога да не съм щастлива, че в тези трудни времена хората успяват да отделят пари за театър. Това е много важно за нас, радва се Искра Радева.
А цената - бях малко време с дъщеря ми, докато растеше, макар така тя да стана по-самостоятелна. Тя никога не ме обвини, съобразяваше се с професията ми. Все пак няма да си простя, че съм изпуснала толкова важни мигове от детството и юношеството й. Слава Богу, че имах човек до себе си, който, ако й беше истински баща, не знам дали щеше да е така добър. Но в началото и с Кирил бе много трудно и сложно. Когато най-много ни се искаше да сме заедно, бях най-заета. В един миг той каза: "Аз или театърът". Трябваше да мине известно време, за да разбере какво означава сцената за мен. Интелигентността му спаси връзката ни, а и той инициира идеята за "Искри и сезони".

Изживях голямата любов в живота си и съм щастлива, че я срещнах, макар с Кирил да бяхме малко заедно - само 17 години. Понякога самотата страшно ми тежи, затиска ме, независимо че денят ми е запълнен с много работа, срещи, представления, пътувания. Приятелите винаги са до мен, но въпреки всичко тя съществува. Всички ние имаме нужда от едно рамо в живота, на което да се облегнем, да поплачем, да се смеем. За мен това беше съпругът ми, ние взаимно имахме нужда един от друг и това не престана никога. Страшно много ми липсва. Точно това рамо... Той ме подкрепяше във всичко.

Смееше се, че нашият брак е перфектен, защото каквото кажа аз, той се съгласява и всичко върви прекрасно

Естествено, не беше така. Но мислехме еднакво и гледахме в една посока. Ето затова толкова много ми липсва - половинката ми в живота я няма, а 17 години бяхме заедно. Все по-често си мисля, че Господ много го е обичал и затова си го прибра рано... Запълвам тази голяма празнина с много работа. Никога не ми е много работата, макар всъщност да е много. Не ми пречи. Щастлива съм, защото цял живот се занимавам с това, което беше мечтата ми. Никога не се оплаквам. С "Искри и сезони" играем по 100-120 представления на година в цялата страна. Когато всички сме в криза, не можеш да кажеш, че една брънка е излязла от нея. В някои театри са върнали част от актьорите на минимална заплата - ако обичаш, да ядеш само кисело мляко! За всички е сложно да отидат на театър. На преден план е битовото оцеляване. А всъщност духът е този, който трябва да ни крепи в трудни мигове. 


Беше дружка и с неотразимия Джоко Росич.


При нас битът играе главна роля, а не духът... 

Пагубно е, защото възпитаваме едно цяло поколение за години напред. 

А днес обичам да ходя на море през януари. С удоволствие хапвам мусака с тиквички. Не си отказвам малка водка с приятели. А ако съм облечена в бяло и червено, тогава наистина съм "въоръжена", тонизирана и готова за поредната битка с кризата. 

Искра Радева признава, че през годините е имало и моменти на предателство. "Но това са малко мигове. Аз обаче ги преодолявам и прощавам. Не мога да простя само лъжата”, казва Искра, която на 21 март навършва достолепните 65 години.