Спомени от соца: Народът спеше на партийните събрания  

През 70-те години на миналия двайсети век работех в Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в Габрово. Завеждах сектор „Образование“ към отдел „Пропаганда и агитация“. Секретарят на Окръжния комитет, който беше ресорен на нашия отдел, често ходеше вечер на партийно-просветни събрания по селата в окръга. Там говореше за умиращия гнил капитализъм и за изграждането на светлото социалистическо бъдеще. Хората, уморени от тежката работа на полето през деня и унесени от неговото монотонно говорене, бързо задрямваха и въобще не го слушаха. Той обаче произнасяше словото си докрай.

Веднъж след едно такова просветно-партийно събрание шофьорът на комитета, който го возел с волгата, на връщане късно вечерта попитал секретаря защо говори толкова дълго на хората по събранията. Още повече че всички заспивали и не го слушали въобще.

Секретарят му възразил, че не е вярно, че всички са спали, докато той им е говорил. Той бил видял един, който бил седнал отзад, че не спи и го слуша. И утре, като отидели да работят на кооперативната нива, той щял да разкаже на тези, които са спали на събранието, за какво е говорил секретарят от Габрово. Ако той пък не заспи на къра.
Дали на другия ден този, който не спал на събранието, е разказал на другите, които спели, за какво е говорил секретарят от Габрово, няма как да знам.

Знам обаче, че умиращият капитализъм, който ние, партийните агитатори, правехме на пух и прах по просветните събрания, и днес си е още жив и здрав. И на всичкото отгоре си го реставрирахме и у нас.
А светлото социалистическо бъдеще така и не го видяхме.
 
Ангел АНГЕЛОВ, Габрово