Спомени от соца: Колежка прати донос, че ходя на църква  

Баба ми често ходеше на църква. Синът ѝ беше разстрелян от фашистите, млад комунист... Понякога ме вземаше със себе си... По-късно, когато започнах работа, а баба вече я нямаше, от време навреме отивах в „Александър Невски“ да запаля свещичка за нея и за сина ѝ. Нищо лошо в това, още повече че съм атеист... Но една колежка ме видяла и още същия ден партийната секретарка ме привика за обяснение, а дори не бях партиен член... Беше много неприятно, още повече заради подлостта на колежката, а такива като нея имаше много!

А на партийната секретарка, която явно не беше комунистка по душа и възгледи, разказах историята на младия комунист, паднал в борбата за социална справедливост, и на майка му, която си отиде от живота на същата дата като него...

Та, такива работи... Козунаци можеше да се правят, но пък имаше и толкова много подлост!

Емилия СТОЯНОВА, София