Спомени от соца: Как Тато назначи жена ми на работа  

Генералният секретар на БКП Тодор Живков беше голям човек. Наложи ми се да се преместя заради работата от Провадия в Бургас. Тогава нефтохимическият комбинат не беше построен още. В града имаше 6000 жени безработни. Съпругата ми търсеше работа не само в Бургас, а и извън него. Веднъж отишла във военното летище в село Равнец. Там й казали, че имат свободна длъжност за библиотекар, но я пазели за жената на заместник-командира по летателната част.

След като жена ми се прибра видимо разтревожена, то аз със спокоен и равен тон й казах следното: Недей да се тревожиш. Вземи плик и лист и пиши писмо до другаря Тодор Живков. След два часа писмото беше написано и пуснато по пощата. На следващия ден писмото е стигнало до другаря Живков и на по-следващия, в 8:00 часа, излиза заповедта за назначение на жена ми. И тя е приета на работа на същата длъжност. Въпросът е решен с космическа скорост и ракетна бързина.

Тодор Живков така бързо решаваше тревожните въпроси и на българи, и на цигани, и на помаци. Такъв беше Живков и затова години преди 10 ноември 1989 г. народът го беше нарекъл ласкаво Тато.
По негово време, през 1986 г., България беше класирана от ООН на 26-о място от около 200 държави по икономическо развитие, а днес предполагам, че е на около 70-о място. Страната ни се превръща в територия. България отива към гибелта. Нас ни къпят обилно с ценностите на ЕС и НАТО. А при социализма имахме 45 мирни градивни години и, образно казано, построихме България. Твърдеше го и Тодор Живков.
 
Иван ЦВЕТКОВ, Бургас