Спомени от соца: В младоженската ни квартира имаше само легло, дюшек и юрган

Златни спомени 19 март 2017, 10:30

1 коментара

автор

Ретро

Това беше през 1950 г. Много бедни хора имаше тогава. Караха главно на булгур. Аз имах само една рокличка, една блузка и платненки на краката. Балтон въобще нямах.

Запознах се с един сирак, който след Девети септември 1944 г. отишъл доброволно войник с набор 1924. След службата живял където намери до септември 1950 г. Тогава, на 5 септември, се ожени за мен. Аз бях на 18 години и още първата вечер ме заведе на квартира. Идея нямате какво заварих там. Едно дървено легло с дюшек и юрган от комисарството, взет с купони. Беше купонната система. Печка и една кофа. Тенджера, тава, чинии, лъжици, вилици нямаше. Хванах се за главата откъде да започна. Сутринта той отиде да потърси нещо за закуска, а аз станах от леглото, облякох се и тръгнах за дома на родителите си. Като отидох до портата, мама ми каза: „Връщай се при мъжа си, който си си избрала”. Тогава моралът беше на висота. „Какво ще кажат хората - ми каза тя. - Като се връщаш, все едно че са те изгонили”. И аз се върнах обратно в квартирата, без да разбере избраникът ми.

Така започна семейният ми живот. Хазяйката ми даде една тенджерка, приятелка – две чинийки, вилички и лъжички. Баща ми не беше съгласен с избора ми на съпруг и не ми дадоха дори една рогозка за пода. Мъжът ми обаче се оказа много добър човек, пестелив, даваше ми парите, които заработи, работех и аз. Със заеми от приятели си направихме две стаички от кирпич и за Девети септември 1951 г. се пренесохме в новата къщичка. Джамове още нямаше, сложихме единственото си одеяло на прозореца, а пък подът си беше от гола пръст. След месец сложихме стъкла. На 5 ноември 1951 г. родих сина си Николай. Все още беше купонна система. Дадоха ми 5 метра бархет с купон за пелени и това е всичко. От едната си рокля уших ризки на детето. От майка ми и от свекървата нищо не получих за бебето. Но така или иначе, лека-полека, с много лишения си обзавеждах къщата. По цяла нощ съм нашивала, плела дрешки. През деня бях на работа.

Златка Петрова, Тервел

нежелан очевидец 2017-03-27 12:38:52

Отговори

Така беше, Златке. За повечето хора беше така. От София съм, помня "онова " време след войната. Хората, с изключение на богаташите отпреди 9-ти септември и комунистите, настанили се в апартаментите на изгонените богаташи, живееха в бараки, в къщички със земян под, в една стая по 5-6 души. Влага, мухъл, туберкулоза... Полека, лека и след 1955 г. туберкулозата практически беше ликвидирана, БЦЖ, флуорограф, задължителна профилактика, почна масово жилищно и индустриално строителство. Изобщо тръгнахме в крак с прогреса, а и целият свят се поуспокои. Просто нормално за мирното време развитие. И защо някои диво държат да посочват сегашните успехи, като свои. Ако има някои успехи (може би ГМО-отровите са "такъв", а?), то е просто човешкото развитие, развитието не стои на място, не си присвоявайте човешкия прогрес. Хората виждат, това не е ваш, а цивилизационен принос, доколкото пък много вредни неща може да се считат за принос. Впоследствие човечеството ще осъзнае, колко "приноси" са били убийствени. Но ще е късно.