Спомени от соца: Сватба без младоженец  

Това, което ще ви разкажа, се случи действително с мен преди 64 години. В далечната 1952 г. бяха учител в с. Асеново, Плевенско. В училището само аз бях ерген. Имаше само една мома, 18-годишна девойка, току-що завършила педагогическо училище. И както става в такива случаи, залюбихме се и решихме да се оженим.

Както си му е редът, ходих със сватове да я искам от баща й, но той не ми я даде. Малка била и още нямал дъщеря за женене. Аз бях вече стар ерген и не ми беше трудно да я прилъжа и тя ми пристана. Като член на РМС, сметнах обаче, че не е редно и морално да живеем заедно, без да имаме законен брак, и веднага сключихме граждански брак, без да правим сватбено тържество, нямахме пари. На баща ми му стана криво, че не е направил сватба на единствения си син и решихме в една неделя в края на месец септември да вдигнем сватба в родното ми село Мечка, Плевенско. Родителите ми подготвиха всичко, изпратихме покани на роднини и близки.

В събота преди сватбата (тогава в събота се работеше) партийният секретар в село Асеново ме извика при себе си и ми съобщи, че по решение на партийното бюро на другия ден, в неделя, ще се проведе общоселски трудов ден в помощ на ТКЗС за бране на памук. На мен бюрото поставило партийно поръчение да организирам участието на пионерите в трудовия ден. Опитах се да му обясня, че на другия ден в родното ми село сме организирали сватбата ми, но той отсече: „Момче, партийните поръчения не се обсъждат, а се изпълняват”. Освен това според него сватба без булка не може, но без младоженец може.
Малко преди това бях пуснат да кандидатствам за член на БКП и на другия ден, в неделя, изпълнявах партийното си поръчение и берях памук с пионерите в село Асеново, докато младата ми булка целуваше ръка на сватбарите в село Мечка.

В заключение ще кажа, че това, което се случи по онова време с мен, не беше нещо нечувано и невиждано. Българският народопсихолог Иван Хаджийски пише, че един млад войник в казармата получил писмо от своите родители от едно ломско село, че му довели булка, защото нямало кой да им помага в работата на полето. А той им отговорил: „Сакън, да не направите и сватбата без мен”. А моята сватба мина без мен, но затова пък изпълних даденото ми партийно поръчение.
 
Ангел Ангелов, Габрово