Спомени от соца: Сваляхме момичета с вефа  

Като весел спомен от ученическите ми години в далечното социалистическо десетилетие на 70-те години е обожествяването на почти култовия транзистор ВЕФ. Не помня вече латвийско ли, естонско ли производство беше, но при всички случаи беше нещо здраво и надеждно. Малко, да не кажа на пръсти се броят, са нещата с такова качество на продукцията от бившия Съветски съюз. Е, вярно е, че беше и тежичък, и малко грубичък, и не съвсем красивичък, но поне беше здрав.

Нямаше купон или терен, както му казвахме тогава, без вефа. Колко ученически и студентски бригади са преминали под веселия му съпровод, то тогава беше и единствената възможност да слушаш всякакви радиостанции. От музикалните западни, та до радио „Свободна Европа“. Странно е, че производителите му не бяха ограничили техническите му възможности и той на практика хващаше всичко. И не на последно място, нямаше уважаващ себе си ерген по малките градчета, който да не правеше свалките си с вефа във ръка. И до ден-днешен ми се върти в главата култовата пловдивска реплика за вефа и Кидика. Наскоро видях един такъв транзистор, който, макар и на преклонна възраст, си работеше съвсем нормално, без никакви дефекти.

Славчо СЛАВЧЕВ, София