Спомени от соца: Първите презервативи от завод „Латекс” в Бяла  

Годината беше 1963, а в град Бяла сред много фанфари и бурни ръкопляскания за успехите на комунистическия строй бе открит завод „Латекс” за производството на български презервативи и различни гумени изделия. Младите хора едва ли знаят, но едно време у нас предпочитахме всичко произведено в България пред вноса, а и големците държаха да стимулират родното. Та така в средата на миналия век стигнахме и до производството на тези предпазни средства. Разбира се, в скромните соцсемейства за тях се говореше само тихо, на ухо и без много свидетели. Мъжете ги криеха по джобовете си, а дамите изобщо не искаха да се докосват до тях.
Заводът в Бяла бълваше какви ли не латексови продукти - хирургически ръкавици, гуми за буркан, надуваеми дюшеци и др.

След години работа се оказа, че в богатия асортимент от стоки, реализирани успешно в много страни от СИВ, май липсват само презервативите. Така, за да не остане България назад в това отношение, правителството взе решение да открие цех за производство на презервативи. Това бе стока от първа необходимост и Министерството на здравеопазването без проблем издаде указ, който свидетелства за нуждата от подобен продукт. Държавата не пести средства и през 1988 г., отпусна 2 100 000 дойче марки за закупуването на необходимите машини.

Аз току що се бях върнал от казармата, нахакан хлапак, до уши влюбен в Ленчето. Тя красавица, мома ненагледна с дълги руси коси, която не се колебаеше да ми обръща внимание винаги, когато я потърсех. Нямах работа и затова се хванах да помагам на чичо ми в завод „Латекс“.  От Федерална Република Германия бе закупена поточната линия за производство на презервативи. Технологията бе западна и доста модерна за времето си. Близо 40-метровият автомат и многото апарати към него бяха монтирани в помещение от 5000 кв. м в цех №104 на завода.

Задачите ми бяха да опаковам кутиите с презервативи на поточната линия. Ако знаех, че родният кондом ще издържи на жестокия конкурентен пазар едва година-две, изобщо нямаше да се захващам, но къде ли ми е бил акълът тогава. Едва чаках да ми свърши смяната, прибирах една-две кутии с презервативи без да ме види началникът и се обаждах на Ленчето да се видим в моята квартира, където прекарвахме безметежно младините си.

За две години работа поточната линия произведе близо 10 милиона презерватива. Около мен имаше множество апарати и стъклени макети на пениси, върху които се отмерваше размера на презерватива. За да бъде достатъчно здрав кондомът, макетите се топяха в латексова смес по два пъти. На този етап от производството презервативите все още бяха „сурови”. Необходимо бе да се изперат в друга машина с антибактериален препарат, за да не предизвикват алергии и дразнения. Следваше изсушаване, за което бе нужно да отлежат две денонощия в специално пригодено помещение. След това чрез електронен тест се отстраняваха спуканите бройки, а преминалите през всички изпитания презервативи се накапваха с различни ароматни благовония. Стъклените форми не позволяваха да се правят кондоми с пъпки, брадавички и други странности, които днес привличат хората, но цветовата гама беше изключително богата.

Накрая идвах аз, където трябваше да ги пакетирам. Винаги избирах различните и нестандартни презервативи, за да ги пробваме с Ленчето, а тя разбира се нямаше нищо против. Единственият проблем беше, че много се късаха.

Продаваха се поръсени с талк по три броя в картонена кутийка. Първоначално опаковката им беше от чисто бял картон и изглеждаха твърде семпло на фона на пъстроцветните вносни. После в предприятието опитаха с други – напечатали върху картона зодии, цветенца и други украси, но пазарът така и не вървеше. След няколко месеца работа цехът спря, а в протоколите на завода беше записана причина ­ „неконкурентна опаковка и необезпечена реализация.“ Аз разбира се имах запаси за месеци наред. Проблемът беше, че само две седмици след като ни казаха, че работата е прекратена, Ленчето ми съобщи новина, че е бременна и трябва да стягаме сватба. Българските презервативи явно не са издържали на нашите младежки тестове.
 
Иван М., Бяла