Спомени от соца: Офицер от ДС ме заплаши в казармата заради донос  

За зловещите ръце и най-вече уши на социалистическата Държавна сигурност е писано и говорено много. Днес даже е трудно да си представим доколко сме били заобиколени, подслушвани и докладвани, където трябва и на когото е необходимо. Моят сблъсък с ДС беше колкото неприятен, толкова и стресиращ, а от днешна гледна точка - и шокиращ.

Бях новобранец на не повече от два месеца служба. Служех в гранично поделение на западната граница. През деня взводът ни имаше занятия по общовоенна тактика. Взводният командир – лейтенант, явно ни беше набрал и ни разгърна в една нива, която беше прясно разорана. Денят беше дъждовен, мрачен. Легни, стани, напред, назад - с две думи, не само се намокрихме до кости, но и се омърляхме целите. И в един промеждутък от време просто казах: „Абе, нарочно ли ни вкара в тази кал този човек”. Толкова. Нищо повече. Вечерта в края на деня, точно преди лягане, взводният ме извика, беше дежурен същата вечер. Накара ми се едно хубаво на четири очи, обясни ми, че нямам право да коментирам или оспорвам негови решения, и ми наложи някакво наказание. Явно някой се беше постарал да го уведоми за случилото се. Минаха седмица-две и нещата поизбледняха. До един ден, в който бях повикан при офицер от ВКР (вътрешно контраразузнаване), когото до този момент даже не бях виждал.

Можете да си представите какво беше изумлението ми, когато там разбрах, че е викан и взводният ми. След солидно конско и един куп заплахи бях предупреден да не коментирам с никого този разговор и бях отпратен.

От този момент нататък никой не отвори дума за това, нито аз, нито взводният ми. Не мога да отрека, че се бях сковал от страх след разговора с разузнавача от неговия тон и неговите заплахи. С взводния пътищата ни се разделиха след около месец, когато бях изпратен на застава. Видях този човек малко преди уволнението. Той отвори дума за случилото се и каза, че някой ни е докладвал. Мен - за думите ми в нивата, а него - че не ги е запознал със случая. Нито дума повече, но останах с впечатлението, че на него май му бяха трили много повече сол на главата от мен. Естествено, последствия други нямаше, но и до ден-днешен при този спомен изпитвам чувство и на погнуса, и на преживян страх, и на облекчение.
 
Илко Станоев, Стара Загора