Спомени от соца: На фризьор при леля Данче в центъра на София

Демокрацията донесе на дамите куп благини като модерните дрехи, козметиката и спа центровете. Днес, когато се глезя с поредната процедура, а куп момичета се грижат лицето ми да е идеално чисто, а гримът ми да е перфектен, се чудя как ли щях да се справя по времето на социализма, когато в магазина се продаваше само един крем - „Здраве“.

Баба ми Ваня беше много поддържана и изискана жена. Винаги беше с невероятна прическа и яркочервени нокти. Съседките безкрайно й завиждаха и дори я порицаваха, защото: „Ама, другарко, не е редно да си лакирате ноктите, не подхожда на жена от работническата класа!“. Тя обаче не плащаше данък обществено мнение и всяка неделя си имаше ритуали. Бях още малка, но ме учеше да съм кокона. Ставахме точно в 8 ч. сутринта и бързо се приготвяхме. След банята и закуската се обличахме и с трамвая поемахме към центъра на София. Там в 10 ч. баба Ваня имаше час в един от най-модерните фризьорски салони в столицата – този на леля Данче! Помня големите столове, огледалата и миризмата на боя, която се носеше на талази из въздуха.

Леля Данче беше едра и грубовата дама, която нямаше нищо общо със сегашните любезни фризьорки. Тя забиваше гребена в главата ти, сякаш се опитваше да пробие черепа ти и изобщо не се церемонеше. Щом си седнала на стола й, значи си се примирила със съдбата си. Баба ми я посещаваше два пъти седмично, за да й направи прическа. Леля Данче знаеше модните тенденции, винаги имаше последните женски списания от Източен Берлин, а понякога дори някое друго и от Западен. Така тя предлагаше на клиентките си най-горещите и хитови прически на сезона, с които да впечатляват колегите, другарките от колектива и, разбира се, собствените си половинки.

Така баба ми ту беше с букли, ту с кок, но винаги всичко завършваше под специалния огромен сешоар, който покрива цялата ти глава. Цялата процедура отнемаше около два часа, но през това време научавахме всички важни клюки. Аз, разбира се, не се интересувах от последните пикантни подробности за любовните връзки на висшите партийни ръководители, но всички дами в салона вземаха живо участие в дискусията. Естествено, разговорът не минаваше определени граници, защото баба Ваня знаеше много добре, че винаги има някой, който подслушва и докладва дори и във фризьорския салон.

След настъпването на демокрацията леля Данче сякаш не успя да преживее факта, че вече не е една от малкото фризьорки, които имаха правото и привилегията да се грижат за косите на другарките от центъра на София. Около нас отвориха други по-малки салончета. Години наред баба ми продължаваше да ходи при своята стара позната, докато един ден тя просто реши да затвори салона с обяснението, че не издържа на конкуренцията и е време да се пенсионира.
 
Жени Рангелова, София