Спомени от соца: Купих долари на черно за екскурзия в Гърция

През не толкова далечните години на соца беше забранено дори да помирисваме чужда валута под страх да не те окошарят. Доларът, или т.нар. зелено човече, беше мръсна дума. Разпространяваше се апокрифно около кафенето „Магурата” на пъпа на София. И на други места.

Разбира се, малцината привилегировани, изпратени на работа в странство, можеха да пазаруват в „Кореком” с валута. В случай, обаче, че народната милиция ти разреши да прекосиш държавната граница, викаш едно „Ура!” и за другото си траеш. Дават ти да обмениш 30 долара и толкова. Помня, че в службата организирахме екскурзия до Солун и Кавала в Гърция. Голяма радост беше. Натъпкахме се в един вехт автобус и към границата. Митничарите на КПП-то ни свалиха, за да тарашат багажа. Треперехме като листа – всеки беше скътал на някое тайно местенце по няколко долара. Да купи подаръчета на децата, на жена си. А митничарите се бавят ли бавят.

По едно време отвън гледам, че един от тях виси край моята седалка. Краката ми изстинаха от страх. Приятелка, която често пътуваше зад граница, ми беше казала никога да не оставям валута в себе си. Веднага щели да я хванат. Затова бях скрила няколко на черно купени доларчета на особено тайно място – заших ги в по-плътните дъна на бикините. Та седи си нещо митничарят и не мърда досами моя сак. Поне 20-30 минути. „Свършена съм!”, си рекох. Но, за щастие, гибелта не била писана. Той просто си играел на електронната ми игричка „Ну, погоди!” от тоалетната ми чантичка. Току-що я бях донесла на детето от Москва и тя беше истински хит за България. Отдъхнах си.

А на връщане на границата пак предизвикахме истинска сага. Буквално побъркахме дежурния митничар, който обработваше нашия рейс. Данчето, една от колежките, като невидяла събирала от кофите за боклук в Солун пластмасови шишета. Тогава в България все още нямаше такъв артикул и всички ние охкахме и ахкахме от възхита. Та Данчето напълнила 3 огромни сака с пластмасовите боклуци. Горкият митничар не можеше да повярва, че това е истина. 20 години работел по митниците, но дотогава подобно нещо не му се беше случвало. Хващал е незаконно пренесена дрога, пити кашкавал, парфюми менте, цигари без бандерол и какво ли не още. Но празни шишета... Митничарят поиска Данчето да извади от саковете всички бутилки и да ги подреди върху един дълъг плот. Че като наскачаха пътници от другите коли на опашката пред КПП-то да гледат сеира. Тя, милата, грабила каквото й падне – опаковки от фанта, кола, от уиски, чужда бира, от узо и джин. Искала да си ги нареди вкъщи, че да се фука пред гостите си.

Хайде, товарете, махнаха с ръце митничарите. И започнахме трескаво да прибираме плячката на Данчето, събирана от солунските кофи за боклук. Голяма излагация си беше, но не искам да виня колежката. Тя беше симпатична жена и обичаше нестандартното, лъскавото. Ама направи за смях цялата ни група.
 
 
Силвия Томова, София