Спомени от соца: Изгубиха бельото ми в обществената пералня  

Много хора не са забравили обществените перални по времето на соца. Сега може и да ги хулят, но за времето си бяха суперблагина за всяка домакиня. Помня как увивахме мръсното спално бельо в един чаршаф, нарамвахме го и право в кварталния пункт на перачницата. Чакаш малко на опашка, докато клиентите диктуват на служителката на фирма „Хигиена”: 2 долни чаршафа, един горен, калъфки – 4, пешкири, пижама и др. Тя ситнеше с химически молив тази информация в специален формуляр и гнусливо нареждаше: „Хвърли ги през дупката в т.нар. килер”. След като метнеш мръсното бельо в огромната обществена купчина, взимаш индиго-екземпляра на поръчката и си готов. Всичко това - срещу някакви жълти стотинки. А след 10 дни ти връщат чаршафите за цялото семейство бели-беленички, професионално изгладени и колосани като за хотел „Шератон”. И срещу по-малко от 1 лев, опаковани в бакалска хартия и вързани с канап.

С уточнението – първо бродираш с бод „зад игла” и само със СИНИ конци номер на всяка вещ. Аз, примерно, бях клиент 122-VІІ. И още – за да се вредиш за тази комунална услуга, трябваше върховна връзка или някой да умре, че да наследиш номера му. Когато махленският пияница бай Стамен се гътна след як запой, за номера му се сборичкаха 3 семейства. Двете бяха с деца, но спечелиха бездетните Драганови, чиято тъща работеше в общината. Помня обаче как леля Витка, домоуправителката на съседния блок, веднъж направи за резил служителката в приемния пункт. Бяха й изчезнали гащи с крачоли, дар от родата в Скопие. След седмица кюлотите се намериха, но остана горчивината, че приемчикът на мръсното бельо, пенсионираната начална учителка, ги е отмъкнала в суматохата.