Спомени от соца: Демокрацията ни отне „Златния Орфей”  

Няма да забравя как веднъж по социалистическо време гледах на живо „Златния Орфей”. Тогава това беше едно от най-прочутите културни събития у нас. Участваха най-известните български певци, както и чужденци, а фестивалът раждаше и нови звезди.

Той беше международен форум на българската забавна песен и се провеждаше от 1965 до1999 г. Започва през 1965 г. като конкурс на песни за морето и се е провеждал в „Бар-вариете“ в Слънчев бряг. От 1967 г. носи името „Златен Орфей“ и включва Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. След време се мести в Летния театър на Слънчев бряг.

Дълго време това беше един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. Чрез „Златния Орфей“ се популяризираше българската естрадна песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители те участваха с по две песни, като едната задължително трябваше да е от български автор.

Фестивалът се излъчваше директно по телевизията и се превръщаше в празник на популярната музика за цяла България. Канеха се за рецитали международно известни имена от жанра. Всички изпълнения бяха на живо със забележителното участие на оркестъра на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян.
Първият директор на фестивала беше Генко Генов. Спомням си, че през 1974 г. той беше обвинен в злоупотреби и шпионаж и бе осъден на 20 години затвор. След 7 години бе освободен, а беше реабилитиран през 1990 г. и отново стана директор на „Орфея” през 1992 г. След смъртта му ръководството на форума пое неговата вдовица Дариана Генова.

Гладът за повече търговска площ край морето обаче погълна сцената на тази емблема на курорта – Летния театър, а фестивалът е вече само един хубав спомен. Сега мога да кажа на Корнелия Нинова – ето какво ни отне демокрацията – любимия на българите „Орфей”.
 
Васил Казанджиев, Варна