Спомени от соца: Бях „гларус” и задирях чехкините по морето  

Веднага признавам – бях „гларус” по времето на соца и си спомням с голям кеф за тези години. Ами какво искате - студент на 21 години, с атлетична фигура и великолепен плувец, защо да не вкуся и аз от благините на безотговорната младост, за която морето е до колене.

Всяко лято се цанех за спасител в Созопол. Парите – мизерни, ядене няма. Цял ден се пържехме с партньора ми Калчо от Мездра под един дрипав чадър на плажа. Ама пък си беше лайф, не е за разправяне! Едни чехкинки, немкинки, прелестни рускини – момичета като капки по бански пърхаха покрай нас със загадъчни усмивки. На всичкото отгоре и... сговорчиви. А ние с Калчо, нали сме си полиглоти – аз знаех 7 немски думи, той 3 на развален чешки, а двамата си въобразявахме, че плещим руски (пълни глупости!), ставаме разногледи от това дамско ревю на плажа. Тъй че не се маехме излишно, а си отживяхме като достойни български „гларуси” – така им викаха тогава на българанците - любовчии по морето. Всякакви ставаха „гларуси” – освен спасители, разни шофьори или момчета, цанили се за келнери от близките села, дето не могат да обелят и дума на майчиния си език, камо ли на чужд, хамали в хотелите и чистачи на басейни. Няма лошо – свят голям и всеки с късмета си. За да не плащаме квартира, с Калчо си бяхме опънали една избеляла войнишка палатка сред още десетки други на летовници над заливчето Коринята. Тогава там нямаше и следа от бетонен строеж – диво и красиво! Никой не ти иска пари, живей си живота и си свиркай. Само че по нужда – търсиш пристан в близката горичка, тогава не бяхме и чували за химически тоалетни.

Та тъкмо там, в нашата палатка сред смях, закачки и евтиния коняк „Слънчев бряг”, водехме мометата. Веднъж обаче общинарите в Созопол хванали един милиционер и решили с него да правят вечерна проверка в палатките. Тъй де, да се види кой е женен и кой незаконно води гадже, без да е сложил подпис в гражданското. И лепяха черни печати по краката на горките изплашени девойки  прелюбодейки. Че като скочи Калчо, току-що довел неговата чехкинка Аленка. Къде в суматохата се дяна милиционерът, не разбрах, но с една въдица Калчо погна чиновника проверяч. Плешивото мазно човече затърча като Малкия Мук между палатките. Не го хвана Калчо, но кукичката на въдицата му се закачи за късите гащета на общинаря и буквално ги свали заедно с бельото. По голо дупе праведният държавен служител се ската в тъмната гора. Как в този вид се е добрал до Созопол, не знаем, защото тогава джиесеми още нямаше. Но пък знам, че Калчо сега живее с жена си Аленка в Братислава и имат 3 великолепни дечица. Май вече позаваля българския, но още помни нашите славни премеждия по морето като уважавани български „гларуси”.
 
 
Васил Николаев, Стара Загора