Когато излизаме през зимата навън, под влияние на студа очите започват да сълзят. Причината е в това, че при ниска температура слъзните канали изпитват спазми, поради което сълзите, които при нормално функциониране на слъзната система трябва да се насочат към синусите, не постъпват там, а остават в областта на очите и възниква сълзене. Тази реакция може да бъде предизвикана също от висока чувствителност на роговицата към климатичните или светлинни условия, „студова” или „слънчева” алергия. В зимните дни слънцето се разполага почти на самия хоризонт и практически заслепява очите, а отразените от снега или леда отблясъци действат вредно на ретината, провокирайки конюнктивит и снижаване на зрението.
Реакцията на очите към зимното слънце обикновено не закъснява: появява се страх от светлината, влошава се остротата на зрението. Съществува дори такава болест – „снежна слепота”, при която ултравиолетовите лъчи, отразени от повърхността на снега, причиняват на очите не само неприятни усещания, но могат и да доведат до изгаряне, в резултат на което човек временно губи зрението си. Това заболяване се среща нерядко при алпинистите и при тези, които прекарват дълго време в планините през зимата. През зимата по принцип заради горещите радиатори, недостатъчната вентилация и затворените прозорци въздухът в помещенията става твърде сух. В такива условия слъзното покритие се изпарява бързо – очите се зачервяват, сълзят.
Особено уязвими към „синдрома на сухото око” са хората, на които им се налага да прекарват много време в затворени помещения или пред компютъра. Всички тези зимни проблеми водят до бавно, но сигурно ослепяване. Ако искаме да го предотвратим, трябва да бъдем грижливи, макар очите да не чувстват студ като другите ни външни сетива. На първо време е добре да носим слънчеви очила със защита, да ползваме овлажняващи капки и да слагаме овлажнители или купи с вода на радиаторите вкъщи. Освен това е задължително да приемаме поне по 2 литра течности, за да сме сигурни, че хидратираме и очите.
Все още няма коментари