Тенденцията за уж по-здравословно хранене кара хората да купуват сол, в която йодът е десет пъти по-малко, отколкото в българската йодирана сол. Това заяви в интервю ендокринологът Десислава Иванова. Години наред именно розовата сол бе промотирана и у нас, и на Запад като особено полезна. „Доста често установяваме, след като поразпитаме пациентите, че не се хранят с българска йодирана сол. Най-често споменават за хималайската сол“, разказа от лекарската си практика тя. Щитовидната жлеза е много важна част от ендокринната система. Йодът е микроелемент, абсолютно необходим за нормалното ѝ функциониране. Той не се синтезира в човешкия организъм. Щитовидната жлеза поглъща йода от кръвта. Организмът си набавя около 60% от йода от месни продукти, 30% от такива с растителен произход и 10% – от водата.
В 10 грама българска йодирана сол има около 150-200 микрограма йод, по-малко от 15 микрограма е наличието на йод в същото количество хималайска сол. Разликата е много голяма, поясни Десислава Иванова. Йодирането на солта е прост метод. Това се предприема преди десетилетия, когато български учени установяват йоден дефицит сред голяма част от населението, посочи ендокринологът. Предозирането на йод е доста рядко срещано състояние, подчерта д-р Иванова. „Трябва да изядем доста количество сол или орехи, за да се случи нещо токсично с организма. Ако сме в рамките на нормалното – щипка сол, няма да има никакъв проблем. „Хималаите са един от световните региони с най-тежък йоден дефицит“ – обобщи д-р Десислава Иванова и предупреди, че с консумацията само на хималайска сол бихме могли генерално да навредим на нашето здраве.
