Захарта е „бяла смърт“ и прекомерната ѝ консумация отключва редица сериозни болести. Как обаче да разберем, че прекаляваме с дневната доза сладко?
Чувство на глад
Високото ниво на захар блокира процеса на преработка на глюкозата, пречи на тъканите да я усвояват. Организмът не получава необходимата за живот енергия, предавайки в мозъка сигнали, че е гладен, изисква нова порция храна. Този порочен кръг води до трупане на излишни килограми и неминуемо до затлъстяване.
Често уриниране
При повишено ниво на захар бъбреците не могат напълно да поемат и извеждат течността от организма, нарушавайки процеса на очистване от токсини. Стараейки се да коригира ситуацията, организмът се опитва да понижи съдържанието на глюкоза във водата, която осигурява клетъчния метаболизъм. Възникват чести позиви за уриниране, което заплашва с обезводняване на вътрешните органи, лигавиците.
Усещане за силна жажда
На фона на повишеното отделяне на урина се нарушава работата на сърдечносъдовата система, главния мозък. За да се изравни нивото на влажност и да се изключат усложнения, хипоталамусът „изисква“ повече течност. За да не се провокира освобождаване на инсулин, пийте чиста вода, зелен чай без захар.
Хронична умора
Ако захарта превиши нормата, това води до блокиране на усвояването на глюкоза, която е нужна на организма за производство на енергия. Забавят се метаболизмът и много процеси, продуктите от преработката и токсините се извеждат лошо с урината, създавайки условия за интоксикация. Поради това вие усещате умора, събуждате се разбити дори след 8-10 часа пълноценен сън.
Суха кожа
При честа употреба на сладкиши от организма активно се извежда течност, понижава се концентрацията на полезни микроелементи и витамини. Захарта в кръвта разрушава капилярите, потиска работата на мастните жлези. Постепенно се променят балансът и нивото на влажност, появяват се люспене и обриви.
Повишена разсеяност
Високото ниво на глюкоза е опасно за съдовете и организма. Главният мозък се опитва да се защити, блокирайки нейното усвояване в клетките. Като не получава достатъчно енергия, той затормозява второстепенните процеси, влага сили в поддържане на дишането, кръвообращението, храносмилането. Снижава се скоростта на усвояване на информацията, на човек му става трудно да се съсредоточи върху работата или обучението.
