Точно 100 навърши баба Рада Попова от село Караджалово. Тя е родена на 28 септемри 1915 година в селото, по време на войната, когато баща и още бил на фронта. Годините били оскъдни и много жестоки, трудно се оцелявало. Започнала работа на полето едва на 13 и от рано овладяла селската работа с мотиката. Ръцете и често били в мазоли, но тя никога не се оплаквала, защото добре разбирала, че хлябът трябва да се заслужи.
Още помни времето, когато била бременна и връзвала снопи до прималяване, но не се отказвала, а жените покрай нея на полето все е подканяли да престане. А тя усмихнато им отвръщала: ”Така бебето ще разбере, че никога не се живее без труд”. Сутрин в ранни зори тръгвала да бере тютюн, а след обед, щом хапнела, се втурвала да продължи на нивата. Никога не бездействала, горда и щастлива била, че можела да бъде полезна.
В дома, който някога съградили с мъжа си от 20 000 тухли, които изцяло минали през ръцете им, се събраха над 40 роднини, близки, приятели , комшии.
На видно място се бяха разположили пет поколения жени
-тя, дъщеря и Минка, съпругата на внука и Иван, неговите дъщеря и снаха и пра-правнучката Виктория. Тук присъствуваше и най-малкият член на фамилията-“набора”-както всички обичат да го наричат галено Иван -роден само преди 5 месеца.
Рожденничката посрещна гостите с повишено настроение и завидно здраве. От 30 години баба Рада е напълно сляпа, но това изобщо не попречи да разпознае всеки, който дойде в този ден да я поздрави.
Община Първомай поднеси като дар 100 лева, а от кметството–огромна торта с надпис и прекрасно цвете. А тя, с присъщото си въодушевление подхвърляше весели шеги, но с ръка на сърце призна, че в годините на Тодор Живков хората били по-весели. Имало ТКЗС, културен дом, здравна служба, което вече отдавна изчезнали. Възрастната жена с тъга доверява:
“Едно време работиш на полето, но вечерта, за да се разведриш можеш спокойно да отидеш да погледаш кино в селото или да преседнеш на седянката с хурката и кълбото, а край тебе до късно да ехтят радостни викове. А сега, на какво заприлича селото? Няма млади, няма и деца.! Ей, хора-провикна се баба Рада –какво стана, защо така се променихме? Кой ни взе душата и сърцето?- и замълча за минута.
Майка и също е била дълголетница, като е достигнала 94. Едно време не са били заможни и сити. На полето все с таратор и кисело мляко засищали стомаха.
Всеки от присъстуващите вдигна наздравица и за дъщеря и Минка, която неотлъчно полага всекидневни грижи за нейното дълголетие.
Андрей Андреев-Редкин
Все още няма коментари