В „Локо” (Сф) се родиха легендите Шпайдела и Котков

Първосъздателите на днешния „Локомотив” (София) го кръщават Железничарски спортен клуб (ЖСК). Това става преди 82 години - денят е 15 май 1929 г. Само три седмици по-късно, на 4 юни, е първата битка. Отборът играе първия си официален мач срещу БГ София и го печели с 2:1. Първите футболисти на ЖСК са: Г. Златнотенджеров - вратар, Д. Янков - ляв защитник (капитан на отбора), Т. Станчев - десен защитник, А. Танев - десен полузащитник, П. Петров - дясно крило, П. Върбанов - дясна свръзка, Н. Гелов - център-нападател, Д. Христов - лява свръзка, М. Шишков - ляво крило.

През есента на същата година кубът е приет за член на националната спортна федерация и започва да участва в различни областни състезания. През 1931/32 г. е член на Трета софийска дивизия. Екипите са черни гащета и черни фланелки с традиционното бяло железничарско крило на тях. Следва представяне с променливи успехи в Трета и Втора софийска дивизия.

През 1935/36 г. ЖСК е първенец на Трета дивизия с незапомнен актив - без загуба или равен мач и без допуснат гол във вратата на Славчо Виденов (Чоте). Головата разлика е 22:0! На следващата година железничарите дублират успеха си и във Втора дивизия, пак без допуснат гол.

Треньор по това време е Ст. Чумпалов, който е и първият треньор в историята на „железничарите“.
През сезона 1937/38 г. „железничарите“ са на второ място във Втора дивизия и предстоят квалификации за влизане в националната дивизия. Отборът по това време има отличен състав и двама от играчите му са и в националния тим на България - Ст. Недялков и Сл. Виденов. В квалификациите са преодолени отборите на „Атлетик” (Дупница) с 1:0, „Бенковски” (Пазарджик) с 5:0 и „Левски” (Бургас) със 7:0. Финалната среща, играна на 3 септември 1939 г. в София, донася още една победа - 7:2 срещу „Хаджи Славчев” (Павликени). Така се сбъдва една мечта - ЖСК да се нареди сред първите десет отбора в страната.

Дебютът на „железничарите“ сред майсторите е успешен - като гост побеждават варненския „Тича”. В края на първенството претендентите за титлата са трима – „Левски”, „Славия” и  ЖСК.
Решителен се оказва последният мач между „Левски” и ЖСК. При победа или равенство първенец става „Левски”. Мачът преминава изключително драматично. Седем минути преди края левскарите водят с 1:0 и вече се виждат шампиони. Но за тези 7 минути става истинско чудо. Макар и с човек по-малко, заради тежката контузия на капитана Недялков, ЖСК се развихря.
 
Следват три безответни гола, чиито реализатори са Милушев, Манолов и Крум Милев. ЖСК печели първата титла в историята си! През следващата година отборът отново се представя прекрасно и завършва втори.

След края на Втората световна война ЖСК е преименуван на „Локомотив”. В този шампионат футболистите му се представят отново отлично и достигат до финал срещу софийския „Спортист”.
Двата мача се играят на 30 септември и 7 октомври 1945 г. на препълнения стадион „Юнак”. В първата среща локомотивци вземат добър аванс - 3:1 (с голове на В.Йорданов, Г.Василев и К.Милев). Вторият мач завършва наравно 1:1 с гол на Вучко Йорданов.

През следващите две години локомотивци завършват като вицешампиони, а през 1948 г. печелят и купата на страната. По това време седем от титулярите в националния отбор са от „Локомотив” (Сф).

Преди идването на талантливото поколение на треньора Георги Берков можем да отбележим спечелването на купата през 1953 г., както и второто място в шампионата през 1957 г. Берков подготвя отбор, който след няколкогодишно прекъсване печели за трети път титлата на България през 1964 г. 

По това време в тима играят футболисти от класата на Иван Деянов, Васил Методиев-Шпайдела, Апостол Чачевски, Димитър Пенев, Спиро Дебърски и незабравимия Никола Котков-Котето. След спечелването на титлата „Локомотив” дебютира и в турнира на КЕШ. Жребият го изправя срещу именития тим на „Малмьо” (Швеция). „Локомотив” печели фантастична победа с 8:3... като пет от тези голове са дело на Никола Котков.

След това следват спечелване на сребърни и бронзови медали в първенството и... най-черните години в историята на „Локомотив” - обединяването със „Славия”. С това обединение е нарушена грубо традицията на „Локомотив”, която е градена с десетилетия. Обединеният отбор получава името ЖСК-Славия, играе мачовете си на техния стадион, продължава първенството с актива на „Славия”, ръководството му е от слависти и от състезателите само трима са от бившия „Локомотив”.

След възродяваното на „Локомотив” започна израстването на поредното талантливо поколение, което през 1978 г. печели последната титла в историята на клуба. В този златен тим играят Румян Горанов, Начко Михайлов, Трайчо Соколов, Ангел Колев,  Венци Арсов, а треньор е Васил Методиев-Шпайдела.

Сезонът 1979/80 е свързан с най-големия международен успех на „Локомотив”.
В турнира за купата на УЕФА отборът стига до четвъртфинал. Последователно са отстранени отборите на „Ференцварош”, „Монако” (с пет гола на Начко Михайлов, прекръстен от феновете на Моначко) и „Динамо” (Киев).

В „Локо” (Сф) се родиха легендите Шпайдела и Котков. Преди 82 години работници от жп работилницата в София правят свой футболен клуб
 
 
Първосъздателите на днешния „Локомотив” (София) го кръщават Железничарски спортен клуб (ЖСК). Това става преди 82 години - денят е 15 май 1929 г. Само три седмици по-късно, на 4 юни, е първата битка. Отборът играе първия си официален мач срещу БГ София и го печели с 2:1. Първите футболисти на ЖСК са: Г. Златнотенджеров - вратар, Д. Янков - ляв защитник (капитан на отбора), Т. Станчев - десен защитник, А. Танев - десен полузащитник, П. Петров - дясно крило, П. Върбанов - дясна свръзка, Н. Гелов - център-нападател, Д. Христов - лява свръзка, М. Шишков - ляво крило.

През есента на същата година кубът е приет за член на националната спортна федерация и започва да участва в различни областни състезания. През 1931/32 г. е член на Трета софийска дивизия. Екипите са черни гащета и черни фланелки с традиционното бяло железничарско крило на тях. Следва представяне с променливи успехи в Трета и Втора софийска дивизия.

През 1935/36 г. ЖСК е първенец на Трета дивизия с незапомнен актив - без загуба или равен мач и без допуснат гол във вратата на Славчо Виденов (Чоте). Головата разлика е 22:0! На следващата година железничарите дублират успеха си и във Втора дивизия, пак без допуснат гол.

Треньор по това време е Ст. Чумпалов, който е и първият треньор в историята на „железничарите“.
През сезона 1937/38 г. „железничарите“ са на второ място във Втора дивизия и предстоят квалификации за влизане в националната дивизия. Отборът по това време има отличен състав и двама от играчите му са и в националния тим на България - Ст. Недялков и Сл. Виденов. В квалификациите са преодолени отборите на „Атлетик” (Дупница) с 1:0, „Бенковски” (Пазарджик) с 5:0 и „Левски” (Бургас) със 7:0. Финалната среща, играна на 3 септември 1939 г. в София, донася още една победа - 7:2 срещу „Хаджи Славчев” (Павликени).
 
Така се сбъдва една мечта - ЖСК да се нареди сред първите десет отбора в страната.
Дебютът на „железничарите“ сред майсторите е успешен - като гост побеждават варненския „Тича”. В края на първенството претендентите за титлата са трима – „Левски”, „Славия” и  ЖСК.

Решителен се оказва последният мач между „Левски” и ЖСК. При победа или равенство първенец става „Левски”. Мачът преминава изключително драматично. Седем минути преди края левскарите водят с 1:0 и вече се виждат шампиони. Но за тези 7 минути става истинско чудо. Макар и с човек по-малко, заради тежката контузия на капитана Недялков, ЖСК се развихря.
 
Следват три безответни гола, чиито реализатори са Милушев, Манолов и Крум Милев. ЖСК печели първата титла в историята си! През следващата година отборът отново се представя прекрасно и завършва втори.

След края на Втората световна война ЖСК е преименуван на „Локомотив”. В този шампионат футболистите му се представят отново отлично и достигат до финал срещу софийския „Спортист”.
Двата мача се играят на 30 септември и 7 октомври 1945 г. на препълнения стадион „Юнак”. В първата среща локомотивци вземат добър аванс - 3:1 (с голове на В.Йорданов, Г.Василев и К.Милев). Вторият мач завършва наравно 1:1 с гол на Вучко Йорданов.

През следващите две години локомотивци завършват като вицешампиони, а през 1948 г. печелят и купата на страната. По това време седем от титулярите в националния отбор са от „Локомотив” (Сф).

Преди идването на талантливото поколение на треньора Георги Берков можем да отбележим спечелването на купата през 1953 г., както и второто място в шампионата през 1957 г. Берков подготвя отбор, който след няколкогодишно прекъсване печели за трети път титлата на България през 1964 г. 

По това време в тима играят футболисти от класата на Иван Деянов, Васил Методиев-Шпайдела, Апостол Чачевски, Димитър Пенев, Спиро Дебърски и незабравимия Никола Котков-Котето. След спечелването на титлата „Локомотив” дебютира и в турнира на КЕШ. Жребият го изправя срещу именития тим на „Малмьо” (Швеция). „Локомотив” печели фантастична победа с 8:3... като пет от тези голове са дело на Никола Котков.

След това следват спечелване на сребърни и бронзови медали в първенството и... най-черните години в историята на „Локомотив” - обединяването със „Славия”. С това обединение е нарушена грубо традицията
 
на „Локомотив”, която е градена с десетилетия. Обединеният отбор получава името ЖСК-Славия, играе мачовете си на техния стадион, продължава първенството с актива на „Славия”, ръководството му е от слависти и от състезателите само трима са от бившия „Локомотив”.
След възродяваното на „Локомотив” започна израстването на поредното талантливо поколение, което през 1978 г. печели последната титла в историята на клуба. В този златен тим играят Румян Горанов, Начко Михайлов, Трайчо Соколов, Ангел Колев,  Венци Арсов, а треньор е Васил Методиев-Шпайдела.

Сезонът 1979/80 е свързан с най-големия международен успех на „Локомотив”.
В турнира за купата на УЕФА отборът стига до четвъртфинал. Последователно са отстранени отборите на „Ференцварош”, „Монако” (с пет гола на Начко Михайлов, прекръстен от феновете на Моначко) и „Динамо” (Киев).