Играхме с еврошампиона „Бенфика” като равни!

Малин Иванов (Малинката) - изключително стабилен ляв защитник на „Левски”. Играе и в четирите знаменити мача през есента на 1965 г. срещу шведския „Юргорден” и португалския „Бенфика” от турнира за Купата на европейските шампиони. За периода 1962 - 1967 г. има 92 мача със синята фланелка. През сезон 1964/1965 г. е шампион на България.
 

През декември тази година, живот и здраве, ще навърши 75 години (роден е на 26 декември 1940-а). За престижния клуб „Над 55” отдавна има навършени години, остава да ги закръгли на 20.
 

Предлагаме ви този разговор с Малин Иванов, защото този сърцат защитник изглеждаше малко позабравен. Иска ни се да поправим тази грешка.

Малине, ти си един от малкото левскари, взели участие в славните мачове срещу „Юргорден” и „Бенфика”. Какво ти попречи да дойдеш на тържествата, посветени на 50 години „Левски” в Европа на 10 октомври?

- Ами, причината е най-обикновена. Валеше много дъжд и не бях сигурен, че ще мога да дойда от Костинброд с колата. Инак доста ми се искаше да се видя с останалите живи от славната експедиция преди 50 години. По телевизията видях, че бяха дошли Иван Вуцов, Сашо Манолов и Дълга Мара. С последния често се чуваме и се радвам, че е в добра форма.
 

Ще дойде ред и до твойта форма. Но сега ми кажи какво си спомняш от споменатите мачове, които са върхът на цяло поколение български футболисти...
- За гостуването на „Юргорден” няма какво да ти разправям. То много се изписа за красотите на Швеция, за добрата организация и чудесните условия за игра. Е, паднахме с 1:2, но си взехме бележка и в София им показахме какъв е българският футбол – бихме ги с 6:0, като нито за момент не оставихме съмнение в нашето превъзходство. Онова обаче, което най-ярко се е запечатало в паметта ми, е

огромният интерес и подкрепа от страна на нашата публика

С „Юргорден” както и да е, но с „Бенфика” публиката беше изпълнила и лекоатлетическата писта на стадион „Герена”. Такова нещо не бях виждал и не видях повече. Срещу португалците играхме превъзходно, макар че завършихме 2:2. Нека само да припомня, че предната година „Бенфика” беше станал шампион на Европа. По онова време те имаха страхотни футболисти. На мен се падна да пазя превъзходното им крило Аугусто. Той играеше по тяхното дясно крило, но често си сменяха местата с феноменалния Еузебио, който играеше предимно отляво. Но, така или иначе, играл съм и срещу тази световна звезда.
 

Макар че губите гостуването на „Бенфика” с 2:3, имаше ли интерес от страна на домакините към някои български футболисти?
- На първо място към Георги Аспарухов.

От „Бенфика” предлагаха колосална сума за Гунди

Но знаеш как беше тогава. Трансфер не стана, но остана възхищението от неговата игра и тази на целия ни отбор. Изобщо, доколкото мога да преценя, мачовете ни с „Бенфика” бяха далеч по-стойностни от срещите ни с „Юргорден”. Обективно погледнато, дори бяхме напът да ги отстраним, защото едно 3:3 беше напълно достатъчно, а и беше по силите ни. Но стана така, че отпаднахме на 1/8-финалите от турнира за КЕШ. Отпаднахме обаче, без да се срамуваме от нищо.
 

Малине, в България по онова време „Левски” също се представяше отлично. Срещу кой нападател ти беше най-трудно да се справяш?

- Ами, определено срещу Динко Дерменджиев - Чико, защото той беше много пъргав, бърз и непредвидим. Имал съм и други силни съперници, които много уважавам, но Чико Дерменджиев си беше най-трудният.
 

Сега е време да ми кажеш как се справяш с трудностите на живота и на първо място как си със здравето?

- Слава Богу, със здравето съм добре. Имах две сравнително леки операции, но всичко премина успешно. Аз съм много деен човек и не мога да си седя вкъщи. Затова се захванах със земеделие, а щом на 75 години имаш сили да се занимаваш със земеделие, това наистина е добре.

Тази година имах много добра реколта от зеле

Та затова можеш да ме видиш всеки ден от 9,30 до 16,30 часа на пазара в Божурище. Когато и да минеш, мога да ти разкажа много работи. Търговията обаче не бива да спира, понеже пенсията не е голяма, като на повечето футболисти от моето време. Все трябва да се поработва, да се добавя по нещо към нея.
 

Малине, какво би искал да пожелаеш на младите футболисти, които сега тръгват по широкия път на големия футбол – и особено на тези от „Левски”?
- Искам да им пожелая да играят все пред пълни стадиони, както ние навремето. Но за да постигнат този интерес и признание, нужен е много труд и пълно себераздаване не само на мачовете, но и на тренировките. Виждам, че в „Левски” се надига нова вълна от млади и нахъсани футболисти. Това е радващо, но трябва да се появят и лидери, които в тежки моменти да поведат отбора. Такива таланти се отглеждат трудно и искат специални грижи. Вярвам, че в скоро време и те ще се появят.
 

Благодаря ти, Малине, за хубавите думи. И ти пожелавам през декември за 75-годишнината ти пак да се срещнем в добро здраве и разположение на духа.
 

Красимир ПЕТКОВ