На 3,5 метра се извисява Владо Николов

Капитанът на националния ни отбор по волейбол за мъже Владо Николов каза сбогом на професионалната си кариера на зрелищно и емоционално шоу в столичната зала „Арена Армеец”. Роденият през 1977 г. в София „диагонал” завинаги записа името си като един символите на волейбола ни.

За статистиката Николов започва да се занимава с този спорт едва 11-годишен и тръгва от люлинския тим „Левски – Сиконко”. Следва кариера в Турция, Франция, Италия и дори Япония, като има трофеи навсякъде, включително медали с националния ни отбор. Владо държи към момента един своеобразен рекорд, поне за България – той има най-високия отскок, като се издига на цели 345 см над терена, без да се брои изпънатата му ръка. При ръст от 200 см това означава, че Капитана „полита” към 1,5 метра. За сравнение - при футболистите най-висок отскок имаше защитникът на „Левски” Елин Топузаков, който можеше да се отлепи от земята на 1,2 метра.

Николов се просълзи на бенефиса си, наречен „Моята игра”, като призна, че още му се играе, но вече коленете не го държат. „Има една книга, която много ми харесва, „Кривата на щастието”. В момента съм щастлив. При всички положения ще ми липсва волейболът. Все пак 22 години като професионалист от моя живот минаха в залите като състезател, а преди това се подготвях още 5-6. Така че няма как да не ми липсва, но всяко нещо има начало и своя логичен край. В никакъв случай не очаквах да бъда толкова сантиментален и да не мога да кажа нищо. Обикновено съм спокоен, самоуверен, знам си възможностите и в повечето случаи знам какво да кажа. И сега си знаех речта, но нещо ме стегна гърлото и не можех да говоря. Нищо не си мислех в последните точки, просто се наслаждавах на момента. Живях за мига!”, просълзи се Владо.

„По-скоро доволен се разделям с волейбола като състезател. Ще си позволя да цитирам думите на Пламен Константинов, който каза, че в моята кариера съм успял да взема почти максимума от това, което имам като физически възможности. Споделям напълно неговото мнение. Дали синовете ми ще играят на високо ниво, това зависи изцяло и единствено само от тях. За момента това, което мога да кажа, е, че с тях двамата ми предстои финал за Купата на Франция в събота и неделя, в който ще играем срещу синовете на „Юбер Ено”. Така че непосредствените ми мечти са свързани с това. Дали Спас Байрев ще успее да се справи с тежестта на фланелката с №11, зависи само от него. Пожелах му да бъде здрав, да бъде упорит и да има късмет”, завърши Николов.