Иван Георгиев Зафиров (Копата) - интелигентен, атлетичен и бърз десен краен защитник. Един от първите на този пост в България, който започва да оперира от едната аутлиния до другата. Играе за ЦСКА (1962-1966, 1968-1981) и „Сливен” (1966-1968). Има 364 мача и 9 гола в "А" група (340 мача с 8 гола за ЦСКА и 24 мача с 1 гол за „Сливен”). С ЦСКА е деветкратен шампион на България (1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980 и 1981) и петкратен носител на Купата на страната (1965, 1969, 1972, 1973 и 1974 г.). Има 50 мача и 1 гол за "А" националния отбор (1968-1980), 9 пъти е негов капитан. Участва във финалите на Световното първенство през 1974-та в Германия. Сребърен медалист от Олимпийските игри -1968 в Мексико.
След прекратяването на активната си състезателна дейност през 1981-ва става треньор на „Розова долина” (Казанлък) и „Беласица” (Петрич). След това е селекционер в Детско-юношеската школа на ЦСКА. Двамата му сина – Адалберт и Мартин, също стават професионални футболисти. В клуб „Над 55” Копата е от 2002-ра (роден на 30 декември 1947-а в София).
- Зафе, къде са корените на вашата футболна фамилия?
- Аз не знам друга такава спортна фамилия.
И всички сме национални състезатели
Родната ми къща беше зад хотел "Плиска". На баща ми му викаха „Зевса”. Давал големи надежди като футболист и го взели във ФК 13, но се отказал от футбола. Едната ми сестра Мария е републиканска и балканска шампионка по лека атлетика. Другата, Ангелина - по ски бягане. Нейният съпруг Владимир Колев - Фанто е световен вицешампион по бокс. Аз съм сребърен медалист от олимпиада и участник на световни финали. Имам също така най-много сезони на "Армията", след Иван Колев. Синовете ми Адалберт и Мартин минаха през ЦСКА и националните отбори. Малкият игра в "Хамбургер". Те доскоро ритаха в Кюстендил. Сега Адалберт държи заведение, а Мартин върти строителен бизнес. Брат ми също беше добър футболист. Той се казва Петър Зафиров и беше ляв бек. Игра в софийските "Локомотив" и "Академик". С него много си приличахме. Кариерата му приключи след една тежка автомобилна катастрофа, след която едва проходи.
- Спомням си, че беше много бърз. Как ти помагаше бързината във футбола?
- Ами, станах пионерски шампион на 60 метра. Но бързината ми не е от леката атлетика. Имам си я природно. Като дете я използвах, за да крада топки от "Армията". Ходех на тренировки и чаках някоя да прехвърли пистата. После я грабвах и хуквах. Никога не успяха да ме стигнат!
- Винаги ли си играл десен бек?
- В децата и юношите играех дясно крило в "Червено знаме". После ни обединиха с отбора на армията и станах играч на ЦСКА. Вкарах няколко гола, направих няколко пробива и ме взеха в първия състав. Това беше през зимата на 1965-а. Пролетта играх редовно като крило. Вкарах и гол на "Левски". После в ЦСКА дойде Христо Бонев. Двамата направихме страхотна двойка. Може би това стресна тарторите. Накрая Бонев се върна в "Локо" (Пловдив), а
мен ме „пратиха” в Сливен, уж да се обигравам. Дефакто ме изгониха
Търсиха ли те от други отбори?
- Имах доста предложения от София и страната. Но ЦСКА се наложи. Направиха ме лейтенант и нямаше къде да мърдам. Сложиха ме да играя десен защитник, а Цецо Атанасов от халф направиха дясно крило. Тръгнах да напускам, защото не исках да бъда защитник, но ме спряха. После с Цецо и Киро Станков направихме чудесна тройка.
- А как се държаха с теб „тарторите” на отбора – Жеков, Якимов, Цанев?
- Отначало ме изолираха. Виждаха, че играя по нов начин, че залагам на бързината. Това ги дразнеше много. Жеков не спря да мрънка. Все ми се сърдеше, че не му центрирам точно. Накрая ми писна. Помолих го той да тича като мен по 50 метра и да ми вдига в движение. Жеката се пробва. На скорост не успя нито веднъж да ми подаде като хората. Накрая се умори и каза: "Абе, я си я ритай както си знаеш!".
- Какво си спомняш от Олимпиадата в Мексико и Световното във ФРГ?
- В групата се паднахме с Чехословакия. Играхме точно по време на събитията от 1968-а. През цялото време чехите ни псуваха, наричаха ни "окупатори". Мачът беше много груб. Щяхме да се избием. Но важното е, че ние продължихме напред и стигнахме финала. За шампионата в Германия играх във всички квалификации. Заминах като титуляр. Последната ни контрола беше в някакво немско село срещу аматьорски отбор. Денев ми даде една дълга топка. Подгоних я, надбягах защитата, но скъсах мускул на чатала. И край.
Пет дни ревах като магаре
Тогава бях в най-добрата си форма!
- И как продължи футболната ти одисея?
- Продължих да играя при различни треньори – отначало при Орманджиев, после при Симу Манолов. Той изгони най-напред капитана Цанев. Сетне замрази Боби Станков. Лепна на пейката и Якимов, а Митата беше станал голмайстор на България. Не вървеше един Якимов да е резерва. Или трябваше да го махнат изобщо, или да играе. И го махнаха. После Симу си отиде, отиде си и Митата. Дойде Серги Йоцов. Закова ме на пейката. И налагаше като десен бек Боре Средков. Обаче публиката държеше на мен. В един мач Серги сглупи и ме пусна. И аз заиграх така, че вече не посмя да ме извади.
- Зафе, кои са най-светлите ти спомени от международната арена?
- Канеха ни непрекъснато на силни турнири. В Испания бихме три пъти подред "Барселона". С 4:1, 2:1, и 2:0. Непрекъснато се връщахме с купи. След поредния силен мач при мен дойдоха от Международния отдел на ЦСКА. Казаха ми, че "Севиля" иска да ме купи. Настояваха да остана в Испания. Офертата обаче се разчу и любезно ме отстраниха. Напомниха ми: "Внимавай, че имаш семейство и деца!". Така, като сапунен мехур, се пукна и моята международна кариера.
- В замяна на това обаче не спря да печелиш титли в България...
- Печелихме си мачовете, защото бяхме много силни. Но само в 2-3 първенства станахме шампиони, без да уредим нито едни мач. Правехме го и ние, и "Левски", т. н. През 1981 г. в последния мач за годината срещу "Сливен" скъсах мускул. Д-р Шойлев реши, че съм скъсал кръстни връзки. И ме лекуваше за менискус. Лекарят на ЦСКА пък каза, че ме боли, понеже не тренирам редовно! Никодимов му повярва и не ми даде почивка. Накрая също изгоненият от ЦСКА д-р Гевренов ме прегледа на своя глава и каза: "Това не е никакъв менискус! Имаш скъсан мускул!". Оперираха ме в "Пирогов". Дори лекарите се възмутиха, че никой от отбора не ме посети. А аз им бях капитан! Операцията мина успешно.
Докторите ме изписаха напълно здрав, но ЦСКА вече ме беше бракувал
Никодимов не се извини. Не дойде да ме види в болницата. На всичкото отгоре ме лиши от капитанската лента. Когато отидох за награждаването, ми казаха, че вместо мен купата ще вдига Джеки Димитров. Обидата ми беше огромна. С Паро не си говорехме дълги години. После насила ми направиха изпращане с Цоньо Василев. Него също го освободиха.
- Зафе, как виждаш сегашната ситуация в ЦСКА?
- Абе, какво да ти кажа? В ЦСКА винаги е имало подводни течения – дори и в най-добрите години. Дано сега нещо се оправи, но не съм голям оптимист. Ситуацията е много тежка.
Красимир ПЕТКОВ
Все още няма коментари