Дух вдъхновява Фитипалди

До ден-днешен мнозина шофьори наричат „Фитипалди” колегите си, които карат твърде бързо. Но кой е Емерсон Фитипалди? Два пъти е световен шампион във Формула 1: през 1972 г. - с „Лотус”, и 1974 г. - с „Макларън”. След 1980 г. се състезава в САЩ, като през 1989 г. става шампион в Индикар.
Впечатляващи са обстоятелствата около първата му титла, когато има шанс дори да не стартира, а това би му отнело титлата почти със сигурност. Самият Фитипалди години по-късно признава, че е почувствал по неведом начин проблемите дни преди старта на пистата „Монца”, където се решава шампионатът за 1972 г.

„Още в четвъртък се чувствах странно, имаше нещо със стомаха ми – разказва самият Фитипалди. – И така стана – транспортният камион на „Лотус”, който возеше колата ми, катастрофира на път за „Монца” и болидът ми бе унищожен. Наложи се да ми докарат по спешност тестовата машина от Англия. В петък, по време на тренировките, нищо не вървеше, колата бе тотално неадекватна на това трасе. Инженерът Колин Чапмън доказа защо е велик и колата бе подготвена за събота, когато бе квалификацията”.

В нощта на онзи уикенд се случва и нещо свръхестествено. Точно две години по-рано на същото място загива пилотът Йохен Ринд, добър приятел на Фитипалди. „Сънувах Йохенд, знаех, че трябва да спечеля заради него. Духът му ме вдъхнови в онзи далечен неделен ден. Но на загрявката се оказа, че резервоарът тече – ужас! Бях напълно концентриран, но не се знаеше дали ще застана на старта. Буквално минути преди началото той бе сменен и излязох на пистата. Старт, потеглихме и всичко беше пълна лудост – както винаги, но аз внимавах. Тъкмо изтичаше първата обиколка, когато от отбора ми сигнализираха, че Джеки Стюарт вече е отпаднал. Джеки бе вън от надпреварата, но аз не исках само да финиширам за титлата, а да спечеля. Исках да спечеля Гран при на Италия на Монца, може би и заради Йохен!

Знаех, че колата ми ще е много бърза от средата на дистанцията нататък и точно така стана. Започнах да приближавам челото. Щеше да е трудно да изпреваря Джеки Икс в неговото „Ферари”, но бях готов за предизвикателството. Точно го настигнах, и той се прибра заради механична повреда. Следваха най-дългите минути в живота ми. Започнах последната обиколка, победата и титлата вече бяха много близо.

Карах крайно внимателно, леко, за да не се случи нещо накрая с двигателя, трансмисията или спирачките. Влязох в завоя „Параболика”, последен тур, мислех, че само метри ме делят от карирания флаг. Помислих, че дори нещо да се строши, от там ще успея да стигна. Тогава видях Колин Чапман да скача по пистата, да хвърля каскета си във въздуха, празнувайки още една победа за „Лотус”, но и моята титла. Нямах радио, но в обиколката за прибиране към боксовете крещях и плачех в кокпита.

Първата ми титла във Формула 1! Уикендът започна толкова трудно – драми, инциденти, смяна на колата, проблеми, но в крайна сметка наградата ми бе короната плюс победа в надпреварата”, връща си емоциите Фитипалди години по-късно.