Фифи Перото вкарва на ЦСКА с 40 градуса температура

Дали мачът „Левски” – „ЦСКА-София“ вече може да се нарече „вечно дерби”, е въпрос, спорен сред феновете и от двете страни. Най-малкото и „ЦСКА 1948“ претендира да е наследник на истинския армейски отбор от миналото. Но въпреки всичко през дългите десетилетия от създаването на „червените” зарядът в този сблъсък е винаги голям.

Един от героите в тези битки е легендарният халф Стефан Павлов-Фифи Перото. Той е на терена и при паметната победа със 7:2, но друг мач е по-паметен за него. Срещата е през 1971 г., а Фифи е тежко настинал и с висока температура, но въпреки това излиза на терена. „Не само че имах 40 градуса температура, ами дори и повърнах на терена.

Потях се през цялото време, беше нещо страшно, но въпреки това успях да навъртя най-големия километраж. 22 минути преди края на мача вкарах победния гол! Треньорът Йончо Арсов преди двубоя просто дойде и ми каза: „Не ме интересува, че си болен. Влизаш, играеш. Знаеш си задачата. Якимов не трябва да играе!”, спомня си днес Фифи.

С усмивка Павлов си спомня и за паметното 7:2, когато всички очакват, че „червените” ще вземат лесна победа. „Когато бихме ЦСКА със 7:2, техните запалянковци им отрязаха гредите, счупиха им съблекалните. Тогава ЦСКА нямаше загуба и беше много силен отбор. Излязохме да играем заедно с Гунди, Сашо Костов, Боре Богданов, Кръстю Богданов и други. Оформи се състав, който след това биеше всички наред.

Макар да е вече в състава на „сините”, все пак халфът трябва да мине през казармата, задължителна, че и отгоре, в онези години. И, разбира се, се озовава в ЦСКА. „Още не бях завършил техникума. В ЦСКА нещата се уреждаха с повиквателни. Взимат те и това е. Така стана и с Гунди, който все пак бе изпратен в „Ботев” (Пд).

Заради отказа си да играя за „червените” лежах седем дни в ареста. Завивах се с вестници, а за да заиграя, ми даваха чай и хляб. Предпоследния ден даже заварих Жоро Соколов, лека му пръст, с пушка в ръка на пост. Той беше голяма работа - и като футболист, и като човек. Отнякъде донесе вино, та си пийнахме в ареста”, спомня си трудните времена Фифи.
За договорки между „сини” и „червени” никога не можело дори да се помисли, категоричен е легендата.

Но... „тогава имаше 5-6 военни отбора. И като се кажеше: „Лягай!”, значи се ляга. Говоря за отбори като „Ботев” (Пд), „Черно море”, „Славия”, „Сливен”. Ние просто трябваше да се съобразяваме. Уговорките бяха в такъв аспект, не както са сега. Та тогава ние трябваше да побеждаваме всички, докато ЦСКА имаха седем-осем „нарисувани” победи през сезона”, казва Павлов.

Вечно усмихнатият бивш футболист дори си позволява да избяга от ЦСКА. „След една контрола във Велико Търново избягах от ЦСКА, но ме арестуваха и с белезници ме закараха да играя в „Чепинец” (Велинград). Стоях там една година като миньор със заплата от 400 лева, което беше страшно много за началото на 60-те години на 20. век.  Оттам ме пратиха в „Ботев” (Пд), но и оттам избягах с желанието да играя в „Левски”.

Накрая все пак се озовах в любимия отбор при приятеля ми и земляк Георги Аспарухов-Гунди. Играехме всеки мач пред 30 хиляди души на стадиона”, спомня си Фифи.