Борецът Боян Радев е първият български спортист с две олимпийски титли – през 1964 г. в Токио и след четири години в Мексико. И двете титли са му скъпи, но втората малко и му горчи. Причината е, че отборът го изоставил точно за финала.
„Стояха си в олимпийското село, защото знаеха, че ако спечеля, ставам първият българин два пъти олимпийски шампион – разказва Радев. - Бях на финал и няма с кого да се сборя в съблекалнята, за да загрея. Дойдоха само двете турчета в отбора Саид Мустафов и Осман Дуралиев „Бате, давай, ще загряваме с тебе!”. И победих!“
Първата титла пък е паметна с уважението, което получил от съперниците си. „През 1964-та, когато станах олимпийски шампион и на стълбичката, като свърши химнът, противниците ме хванаха всеки за по един крак, качиха ме на раменете си и две обиколки направиха на залата в моя чест. Беше невероятно! Награди ме лично президентът на борбата, а той никога не е награждавал друг, освен мен на двете олимпиади, и един французин, който стана шампион в Мексико“, спомня си славният ни борец.
Като се върнал в България, Боян останал огорчен, че триумфът е минал във вестниците само като малко каре, при това без снимка. „Вестниците нямаха снимка как съм станал олимпийски шампион. В едно малко каре – само съобщение. Яд ме е. Вдигам телефона на шведа Пеле Свенсон, който остана втори: „Дай ми една снимка, че нямам”. И той веднага ми изпрати. Чак тогава излезе снимката.
Просто докато се борех, българските журналисти бяха хукнали по магазините, нямаше кой да ме снима“, спомня си левентът от Мошино.
След триумфа в Мексико Радев успял чрез посолството ни в САЩ да си купи един „Форд Мустанг“ и да го докара в София. Но автомобилът дразнел неимоверно шефовете в тогавашната милиция, както и много хора изобщо. Затова намерили начин да му го вземат. „Един ден министърът на вътрешните работи Ангел Солаков ме вика, казва на секретарката си: „Дай ми за Боян каквото има написано”.
И ми показва един куп с доноси срещу мен. Мерих го - 47 см беше висок. „Тази кола да я махаш. Дразниш обществото, правиш реклама на американците“. Викам: „Нямам против, другарю Солаков.
Да я вземе Първо управление и в чужбина да си работят с нея. Обаче искам за нея един мерцедес. Като на Политбюро. То никого не дразни с мерцедесите. Значи и аз няма да дразня обществото“. Два месеца по-късно двукратният ни олимпийски шампион вече се возел на немско возило.
Все още няма коментари