Първият двубой от най-престижния европейски турнир за Купата на шампионите не предполага толкова триумфална развръзка. След гостуването си и загубата в Швеция с 1:2 „Левски” получава много критики за представянето си срещу „Юргорден”. Домакините бият с два гола на Нилсон, а Георги Соколов бележи първия гол за „сините” в евротурнирите. Реваншът на 3 октомври 1965 г. събира над 30 хиляди щастливци, сдобили се с билети за строящия се стадион в квартал „Подуяне”. Това, което се случва в слънчевия октомврийски следобед, надминава прогнозите и на най-големите оптимисти. Победата дълги години остава най-разгромната в шампионския турнир. „Левски” просто помита шведите с 6:0 и се записва в историята.
Началото на двубоя е вихрено, а тромавите скандинавци за 18 минути са зашеметени с два гола на Георги Аспарухов. До почивката Илиев и Николов добавят още два, а разгрома оформят след почивката Илиев и Абаджиев. Вестник „Футбол” пише по повод победата следното: „Левски“ заслужава поздравление, че само в течение на 13 минути елиминира преднината на шведите от Стокхолм, а след 15 бе вече пълен господар на положението... Снажните, но трудно подвижни шведи бяха извадени от равновесие, губеха ориентация пред отсечените подавания отляво и отдясно, пред неочакваната смяна на местата на „сините” нападатели. Един, два три, четири гола бяха отбелязани в този разрушителен стил! Припомнете си резките пасове на Александър Костов от левия и от десния фланг и безапелационните удари на Аспарухов, които не оставиха никаква надежда за вратаря на шведския национален отбор Арвидсон! Или комбинацията Симеон Николов - Христо Илиев, която бе увенчана с топовен изстрел в движение. От 2:0 до 4:0 се дойде в продължение само на една минута. Трусовете пред шведската врата ни карат да смятаме, че „Левски“ все по-уверено следва ефикасния маниер със смяна на ритъма. А можеше ли да не се стигне до паметното 6:0, след като канонадата от удари се поддържаше непрекъснато!...“.
Всеки един от тези 30 000 щастливци, намерили място на трибуните на все още дострояващия се стадион в „Подуяне“, няма да забрави този ден до края на живота си. „Герена“ още помни този мач, а добрите стари съблекални пазят спомена за европейския дебют. Хилядите, заели места и на площите, където нямаше още пейки, тръпнеха в очакване и мечтаеха „сините“ да ги зарадват с победа и отстраняване на шведския съперник. Но това, което се случи в слънчевия октомврийски следобед, надмина прогнозите и на най-големите оптимисти. Тази победа бе най-внушителният успех на собствен терен в турнирите до 1976 г.
Все още няма коментари