Веднъж синът ми ме попита: „Как живеехте преди без интернет, без компютри, без телевизори, без климатик, без мобилни телефони?“.
Аз му отговорих: „А как живее днес вашето поколение – без вяра, без състрадание, без уважение, без срам, без скромност, без да четете книги...“.
Ние, хората, които сме родени между 1945 и 1980 г., сме благословени. Нашият живот е живо доказателство за това. Не се страхувахме да ходим сами на училище още от първия учебен ден. След това играехме навън до залез слънце. Ако някога сме били жадни, пиехме обикновена чешмяна, а не бутилирана вода. Не наддавахме на тегло, въпреки че основно ядяхме хляб. Бяхме по-малко болни, въпреки че преди това споделяхме една и съща чаша лимонада с четирима приятели. Родителите ни лекуваха с обикновени средства домашно производство или с помощта на традиционната медицина. Родителите ни не бяха богати. Те ни дадоха любовта си, научиха ни да ценим духовното, а не материалното, възпитаха ни в истински човешки ценности – честност, вярност, уважение, трудолюбие. Нашите спомени бяха на черно-бели фотографии, но въпреки това те бяха ярки и ние прелиствахме семейните албуми с удоволствие.
П. Колев, Ловеч
1 коментара
Събота, късен следобед
2021-12-22 23:26:19
Отговори
Добре, така е. И аз съм от този период. Но как така и защо, ние не съумяхме да предадем даденото ни, на децата си, на тези след нас? А сега ги питаме - защо така бе Миме!?
София 10°
Видин 11°
Враца 9°
Русе 10°
Варна 35°
Бургас 32°
Пловдив 37°
