Златни винетки и горчива ракия за ЧНГ

Изпращаме поредната постсоциалистическа година. Годината на сложните политически пируети. На избори, в които кебапчето се превърна окончателно в най-стабилния пропуск за сградата, в която няма нито сила, нито съединение. Избори, на които доброволците, решили да пожертват личното си време, се превърнаха в затворници без право на свиждане, отпуск, храна и почивка. Годината на разговорите между каките, чиито словесен изказ заприлича по-скоро на чистачките от градските тоалетни. Опраскването се превърна във всенародна терминология и така нашите български правозащитнички запушиха устата на сексоложката Кобилкина, която напоследък направо прекали с напътствията си към българските жени.

Пак в тази година се пръкна и политически феномен – партия едновременно на власт и в опозиция. Иначе продължава традицията на почти наркотичната зависимост между политиците и властта. Който е захапал кокала, не го пуска.

Това беше годината, в която започнахме така да взимаме заеми, че вече им изгубихме бройката. Сигурно и във финансовото министерство са му изпуснали края. Пак през тази година стана безпощадно ясно, че българският спорт е тежко болен, а футболът ни вече го няма. Близо десетилетие си мислехме, че Европейският съюз е по-читав от Съветския. Тази година лъсна безпощадната истина, че съюз няма, че европейски политически лидери се дънят по-зле и от пъпчасали петокласници.

Иначе у нас нищо ново – ало-измамници, имотна мафия, българско самоизтребление по пътищата. Новото са колекторските фирми – отмъщението на топлофикациите и мобилните оператори. Така се научихме как дълг от 5 лева може да се умножи стократно. Ама то и с държавните дългове е така. Нови позлатени винетки, война на пушенето, ракията и сланината, закриване на селските казани – това са неща, с които ще посрещнем новата година. Да ни е честита.

Иван АСЕНОВ, София