Слушах речта на президента Плевнелиев и недоумявах. Не вярвах на ушите си, защото не разпознах от розовите слова да става дума за опърпаната ми родина България. Огромният прогрес, който има неговата държава, успехите в здравната, пенсионната и социалната политика… Отново ме обзема онова чувство, че с политиците ни живеем в различни реалности!
Ние сме държава, в която деца и животни се спасяват с есемеси и групи за взаимна помощ в интернет, институциите са последното нещо, на което се разчита, хората си търсят откраднати и изгубени вещи също чрез социалните мрежи!
Всички казваме „Това е България!“ и това сякаш обяснява всичко!
Здравната и пенсионната реформа са геноцидни и зловредни… Институциите са неработещи, безработицата не е реална, понеже в бюрата по труда се регистрират само хора, получаващи обезщетения или някакви други облаги, изискващи регистрация там!
Г-н Плевнелиев, вие всъщност на коя държава бяхте президент?
Галина АНДРЕЕВА, София
Глас народен: Плевнелиев, слушам те и ме е срам
В речта ви не разпознах родината си България
0 коментара
Все още няма коментари