Нито Путин, нито Дилма Русев или Джон Атанасов са българи!  

Напоследък, както и по-преди, жадните за сензации медии обявиха, че и президентът Владимир Путин е едва ли не българин, както го правеха и за Дилма Русев или за Джон Атанасов. Е, да, ама не! Защото и за тая работа - националната принадлежност - си има съответни правила. А те са много прости и ясни:

Съответното гражданство се признава, когато родителите са от дадена народност. По този показател най-близо до нас, българите, е президентът на Бразилия, г-жа Дилма Русев, чийто баща е родом от Габровско. Но и в този случай майката не е българка, а това е много важно... За президента Владимир Путин пък се пише и говори, че корените на рода му са някъде от Северозападна България - гр. Чипровци. След тамошното въстание през 1688 г., т.е. преди повече от три века, едно 10-12-годишно момче успява да се спаси от последвалото клане, стигнало някак си чак до Петербург и там станал основоположник на фамилията Путини. А дали е така, дори той самият не знае.

Според българските обичаи, когато бъде намерено някое подхвърлено дете, обикновено са му давали името Найден (намерен). Наставката “ин” пък е много разпространена в цяла Западна България. Например, в моето родно село Мокреш, обл. Монтана, има поне 25-30 фамилии с такова окончание, като само две от тях - Анкини и Еленините, са по женска линия.

Преди 20-ина години се запознах случайно с бай Драган Генев и той, щом чу, че фамилията ми окончава на “ин”, ме попита дали съм от Самоковско или Дупнишко, защото след Освобождението през 1878 г., по време на едногодишното руско управление, така изписвали фамилните имена там. Отговорих му, че някои от прапрадедите ми са ходили в Русия и затова много руски фамилни имена имат окончанието “ин”. Всъщност тази наставка означава принадлежност - “на” или “от”. А наставката “ски” - като. На проф. Джон Винсент Атанасов дядо му е от Ямбол, а майка му е ирландка и не е позволявала в тяхната къща да се говори на български. Значи ирландците имат по-голямо основание да го обявяват за ирландец. Другото основание за признаване на гражданство е т.нар. правило на земята, т.е. страната, в която си се родил. Коментарите, както се казва, са излишни, колкото и да ни се иска да се поизфукаме, поне пред себе си. А иначе, според преданието, всички сме потомци на Адам и Ева, колкото и да сме различни на вид и нрав.

Георги БОНКИН, София