Г-жо Банева, не ми е жал за вас

 
Г-жо Евгения Банева, гледам ви по телевизията и се опитвам да бъда съпричастна с тревогата ви по изгорената от злосторници ваша къща. Пардон, един от палатите ви. Да, човешко е да пророня поне една сълза от съчувствие към личното ви нещастие. Чудно обаче защо душата ми отказа да го направи. Вероятно защото е трудно да се повярва, че живеем с вас в един и същи свят.

Аз съм инженер, мъжът ми е лекар. И имаме 2 деца и тристайна панелка, караме кола на 12 години. За повече не можем и да мечтаем. Откъде вашето семейство се нагуши с толкова много милиони, че се сдоби с толкова много имоти – в „Бояна”, в София, ресторанти, цял комплекс „Русалка” на морето, в чужбина? Да не говорим за лъскавите джипове и лимузини. Не ми ги разправяйте тия за някакъв си суперпечеливш бизнес, който въртите заради вродения на вас и мъжа ви новаторски нюх. Като ви слушам говорния диалект и ви гледам, въобще не ми изглеждате по-умна от мен и съпруга ми, известен уролог. Само че откраднатите милиони са във вашия джоб.

Според мен милиони българи мислят същото. Тъкмо те са изразили всенародната любов към фамилията Баневи с онези 50 „атентата” над драгоценните ви имоти, изградени с кървавия ви труд, пот и лишения, за които самата вие говорите. Не ви завиждам на богатството, г-жо Банева. Само че не тъгувам за подпалената напук на бодигардовете и охранителните камери къща, а за моето семейство. Защото живее в държава на несправедливостта. А вие просто бръкнете в джобчето си по-дълбоко и платете щетите по изгорялата къща. За вас това са просто жълти стотинки, нали, госпожо?
 
Мариана Токмакчиева, София